Ч етирима са сигурните в следващ парламент - ГЕРБ, БСП, ДПС и ОП, показват данни от национално представително изследване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено между 12 и 18 април сред 1000 души.
Ако днес се провеждаха парламентарни избори, 24.5% от българите биха гласували за ГЕРБ, а 20.5% - за БСП.
ГЕРБ - първа политическа сила въпреки скандалите
ДПС е с електорален дял от 6.1%, а Обединени патриоти - с 5.5%.
С 1.1% на сто "Воля" би загубила шансове за участие в следващ парламент.
Въпросителните вдясно са повече от предлаганите решения, има две ядра - около Реформаторския блок и около "Демократична България". Нито едното от тях засега не си гарантира присъствие в следващ парламент, коментират социолозите. Извън тях остават 5 на сто, които биха гласували за нови десни партии. Те са ресурс, който тепърва ще търси политическо представителство, отбелязват от "Екзакта".
В момента няма политическа партия у нас, чието влияние еднозначно да нараства, коментираха от "Екзакта". Докато след президентския вот през 2016 г. влиянието на БСП е нараствало, сега този процес е прекъснат .
Новото изследване на "Екзакта" показа, че общественото мнение е разделено на два съизмерими дяла, когато става дума за това дали расте или намалява влиянието на ГЕРБ и БСП - 27 на сто твърдят, че влиянието на ГЕРБ расте през последните месеци, а според 29 процента то намалява. БСП разширява влиянието си според 26 на сто, а според 28 процента го свива.
Повечето партии, които не са представени в парламента, са оценявани от хората като губещи политическо влияние.
За последната година с 3% нарастват желаещите да гласуват за нова партия и сега те са 33% от пълнолетните българи. Сред тях по-често се срещат хора на възраст между 18 и 40 години, жители на малките градове и на селата.
Предсрочни парламентарни избори не са нужни на страната ни, според 56% от българите. 27 на сто искат предсрочен вот, като 53% процента от избирателите на БСП се обявяват за предсрочни избори. Близо половината от хората, които искат предсрочни избори посочват, че биха гласували за нова партия.
Румен Радев и Бойко Борисов са най-харесваните политици у нас
Социолозите регистрират висока подкрепа (сред 74 на сто от българите) за членството на страната ни в ЕС. Противниците са 16 на сто. Подкрепата за еврочленството ни е трайна и висока - между 74 и 79 процента през последните години, коентираха социолозите. Неодобрението е между 13 на сто и 16 на сто. В момента най-високо неодобрение за членството ни в ЕС регистрираме сред избирателите на БСП - 28 процента, посочват от "Екзакта".
10 г. в ЕС - еврооптимисти сме, искаме в eврозоната
Одобрението за членството ни в НАТО се вмества между 55 и 60% през последните години, а неодобрението е между 22 и 28%. През април 2018 г. 58 на сто от българите одобряват членството ни в НАТО, а неодобрение декларират една четвърт. 40 на сто от избирателите на БСП не одобряват членството ни в НАТО.
Като цяло хората, които очакват ползи за страната ни от Българското председателство на Съвета на ЕС са повече от онези, които не очакват ползи (40 процента към 34 на сто). Оценките обаче са силно политизирани. Сред привържениците на управляващите надделява тезата, че България ще извлече ползи от председателството, докато повечето симпатизанти на опозицията не очакват ползи, отбелязват социолозите.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
