Д есет години след приемането на страната ни за пълноправен член на ЕС, българите остават едни от най-големите еврооптимисти, показва национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведено в периода 16 – 25 септември сред извадка от 1021 души.
Хората възприемат по-осъзнато произтичащите от членството ползи. Има и някои евроскептични настроения, но към момента те остават в сянката на позитивните нагласи.
От влизането на България в ЕС през 2007 г. досега, одобрението за членството се запазва в рамките на 50 на сто, срещу 16% неодобрение и 34% неутрални оценки.
През целия десетгодишен период най-силни еврооптимисти
са по-младите български граждани, с по-високо образование, активност и мобилност, които са се възползвали най-пълноценно от предимствата на членството: жителите на столицата и големите градски центрове, поколенията до 40-годишна възраст, високо образованите, икономически активните и хората с доходи над средното равнище.
И обратно, по-скептични са възрастните жители на малките населени места, по-ниско образовани, икономически неактивни или заети с неквалифициран труд.
Съществена разлика има в оценката за ефектите от приобщаването на България към Евросъюза.
Проучванията в края на 2008 г. регистрираха поляризация между очакванията за умерен ефект от членството и неудовлетвореност от липсата на бърза видима промяна в страната. Усилията за въвеждане на европейски правила и стандарти в различните сфери се приемаха като налагане на незаслужени ограничения пред България. Днес, в края на десетата година обаче равносметката е подчертано положителна: в съотношение 51%:26% българските граждани смятат, че страната е спечелила от членството. По-сдържана е оценката в личен план: 19% от живеещите в страната смятат, че перспективите пред тях се увеличават, а 15% се възприемат като губещи, коментират от агенцията.
Макар и често превръщането на една мечта в реалност да води до разочарования, в случая това не е така - образът на ЕС продължава да е привлекателен за българите.
Мнозинството от пълнолетните жители на страната го възприемат като демократичен
(63%), закрилящ (52%) и солидарен (52%). Сред по-критичните оценки се откроява мнението на 46%, че ЕС е бюрократичен и в по-малка степен неефективен (32%).
Борисов: Заслужаваме да сме в "чакалнята"
Както в началото на членството, така и сега като най-важни предимства хората продължават да възприемат шансовете, които свободното движение на хора предоставя. Тук е и най-значимият ръст в оценките за ползата от европейското членство - възможностите за пътуване в страни от ЕС нарастват от 15% през 2008 г. до 49% през 2017г.; шансовете за образование в тях бележат двоен ръст - от 4% през 2008г. до 10% през 2017г.; а за намиране на работа, троен ръст - от 6% през 2008г. до 22% през 2017г.
Същевременно, резултатите от уменията и усилията на България да извоюва позиции пред европейските си партньори, се оценяват по-сдържано: 36% смятат, че гласът на страната се зачита в ЕС, 35% - че тя има по-голяма тежест при международни търговски преговори.
Един от всеки двама пълнолетни българи подкрепя лансирания през септември 2017 г. от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер вариант за по-силен ЕС, включително чрез по-голяма интеграция на България и Румъния в Шенген и еврозоната.
ВИЖТЕ В СНИМКИ ДОБРИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БОЙКО БОРИСОВ И ЖАН-КЛОД ЮНКЕР
Експерт за България начело на ЕС: Корупция и лошо управление
Борисов към Юнкер: Ще разчитаме на вас
За българите бъдещето на ЕС е свързано и с продължаване процеса на неговото разширяване
към страните от Западните Балкани, но оценката за Турция е отриателна.
Едва 23 на сто искат южната ни съсеска в съюза, докато през 2008 г. тоз дял е бил 35%.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК
