Как в България изчезнаха 11 язовира

Е�н �надесет язовира са изчезнали по документи в България. Откраднати, изгубени  или унищожени са документи за съоръжения, свързани с водно напояване и отводняване - хидромелиорация, съобщи днес по Би Ти Ви министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.

Той бе поканен по повод последния доклад на Сметната палата, която отказа да завери финансовия отчет за 2010 г. на министерството.

Министър Найденов разказа, че през 2006 г. тогавашното правителство (на тройната коалиция с премиер С. Станишев - бел. ред) взема решение всички такива съоръжения да бъдат прехвърлени като активи към новосъздадената Изпълнителна агенция по хидромелиорация. С решение на правителството и с промяна на закона всички активи - за стотици милиони левове - трябвало да влязат в състава на новосъздадената агенция.

Но от 2006 г. до 2010 г. това не се случило.

Активите съществуват, по тях се правят много неща, примерно, корекции на диги, корекции на речни корита, ремонти на язовирни стени, и всичкото това трябва да бъде осчетоводено и добавено като баланс към тези първоначални активи. Но не се случва, посочи Найденов.

"През  2009 г., идвайки вече в управлението, взехме решение, че тази агенция е абсолютно излишна и с решение на Съвета за административна реформа я закрихме, за да бъде трансформирна в дирекция към министерството. Тогава се установи, че при приемането на активите цялото счетоводство, цялата документация - и на електронен, и на хартиен носител - липсва", разказа министър Найденов.

Когато в началото на 2010 г. Ликвидационната комисия изисква от тогавашното ръководство на агенцията документи, влиза в една празна стая.

Мирослав Найденов разпоредил веднага да бъде информирана прокуратурата, която незабавно образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Сега Найденов казва, че няма представа какво се случва в прокуратурата.

А в министерството започнало търсене, буквално стъпка по стъпка, за да се съберат данните.

Мирослав Найденов: "Много е важно да уточним - язовирите няма как да изчезнат. Но става въпрос за много големи язовири, за които липсва абсолютно всичко, т.е. няма никакви данни: "Ахелой", "Бели Лом", "Дяково", "Жребчево", "Порой", "Съединение", "Сопот", "Тракиец" - това са 8 язовира, за които не можем да намерим абсолютно никаква документация.

Липсват абсолютно всякакви данни и за 13 броя предпазни диги, 27 дунавски диги, 75 помпени станции, 354 корекции на реки и 401 отводнителни полета. По тях са наливани доста средства.

Казано иначе, допълнителните неща, които са вършени по тях, е трябвало да бъдат осчетоводени и добавени към баланса на съответните съоръжения. И когато липсва счетоводството, утре ние не можем да се върнем назад и да видим къде са отишли парите, примерно, за поддръжката и корекцията.

Хипотезата, която обаче трябва и да се докаже, е, че парите, които държавата е отделила за тези хидросъоръжения, може би не са отишли там, а са отишли в нечий чужд джоб."

В отговор на въпрос министърът потвърди, че са възможни съмнения, че политически лица са се възползвали от изчезването или унищожаването на тези документи.

"Ние не знаем. Дали и как са били прикрити потоци от пари от държавния бюджет към язовирите. Цялото счетоводство е изчезнало и след доклад на Сметната палата, препоръката е ние да наемем външна одиторска фирма, която да извърши огромната работа.

Но това ще струва доста средства, защото ако оценката на тези активи за стотици милиони струва стотици хиляди, ние трябва да имаме мотив, за да ги похарчим. Ако бяхме го направили прди Сметната палата,  въпросът щеше да е: защо похарчихте средствата преди да изчакате да приключи досъдебното производство, тъй като в хода на досъдебното производство допускаме хипотетично, че този, който е прибрал този архив, може да бъде принуден да го върне.

През годините повечето хидросъоръжения в България бяха свързани с ДПС. Осем години поред министерството беше в ресора на ДПС и "Напоителни системи" като търговско дружество на Министерство на земеделието респективно попадаше под обхвата на влияние на тази партия", обясни министърът.

Средствата, за които няма никакви документи, са били отпускани през Министерствата по бедствия и аварии (ръководено от Емел Етем - бел. ред).

На въпроса има ли някакви подозрения, министър Найденов заяви, че лично има такива подозрения.

"Защото за повече от две години в Министерство на земеделието и храните видях много, много неща. Като започнем от прословутите заменки не само на гори. Нещата при земите са в много по-големи мащаби, отколкото при горите.

Обхватът на министерството е огромен - една трета от територията на България са земи и една трета са гори. Всичко, което попада в тези територии, би трябвало да е в баланса на Министерство на земеделието.

И наистина това огромно имущество и като обем, и като стойност, е било обект на доста големи апетити", каза Мирослав Найденов.