Как културата създава добавена стойност

К�т �турните събития със сигурност могат да допринесат много за положителното развитие на общностите и на регионите. Това каза президентът Росен Плевнелиев, който откри заседание на
Съвета по духовност, култура и национална идентичност към президентската институция.

Съветът заседава по темата за

Националната стратегия за култура на България.

По думите на президента забележително е, че за първи път в демократичния преход на страната се полагат основите на стратегия за българската култура и това се подкрепя от различните власти и институции, граждански организации, експертии творчески съюзи в областта на културата.

Плевнелиев посочи, че в годините на прехода въпросите за културата са се решавали на парче и това е създало дисбаланс в сектора, а липсата на дългосрочна визия и стратегия е демотивирало част от културните дейци.

Президентът отбеляза, че националната стратегия за култура цели да начертае дългосрочните приоритети и политики на национално и на регионално ниво. Изработването й е знак към цялото обществото и към Европа, че сме пълноценна част от културното многообразие на Европа, каза Плевнелиев.

Давайки примери, държавният глава обясни, че когато компаниите решават къде да разположат своите офиси, своите фабрики, производството - те вземат предвид и т. нар. "меки фактори". Така освен работниците и инфраструктурата, те мислят и за това какво могат да предложат на своите служители, какво е качеството на живот в региона.

"Културните институти, културните инициативи създават качество на живот в регионите

и са фактор за балансираното регионално развитие", заяви президентът. Той посочи, че културните и творчески институции, културният туризъм и изкуствата създават 4,1% през 2008г. и 3,7% през 2009 г. от добавената стойност в България.

"Водещите области с над 90% концентрация по създаването на добавена стойност са филмовата индустрия с 96% добавена стойност и софтуерът и видеоигрите с 90% добавена стойност. Това са много печеливши индустрии", подчерта той.

Културните и творчески индустрии, всичките заедно създават общо 93 000 работни места в България, което е 3,4% от заетите в страната.

Европейските сектори в областта на културата и творчеството осигуряват около 4,5% от БВП на държавите и около 3,8% от заетостта, а това са общо около 8,5 млн. души в ЕС.

Според данните, които държавният глава изнесе, у нас има над 20 000 предприятия в сектора, повечето от тях са малки и средни предприятия. В малките фирми работят по 1-2 човека, но това са висококвалифицирани специалисти.

"Високият брой на малки и средни предприятия създава свободна конкуренция и има голяма динамика", каза Плевнелиев и посочи, че само около 2% от тези предприятия са обществени, повечето са частни.

"Тук имаме и предприемачески дух и частна инициатива", подчерта Плевнелиев. Според него културата, изкуствата, културните и творчески институции и индустрии както и културният туризъм имат силно социално измерение. "Те са двигател на заетостта, те спомагат за подобряване на качеството на живот и имат съществено значение за развитието и на много други сектори в нашата икономика", заяви той.

Плевнелиев смята, че

Европа подкрепя културното многообразие

и анализите показват, че културните и творческите институции и инициативи бележат ръст дори и по време на криза.

"В периода 2014-2020 г. ЕС предвижда програмата "Творческа Европа" с проектобюджет 1,8 млрд. евро.", каза българският държавен глава.

Президентът заяви, че Националната стратегия за българската култура трябва да отговори на въпроса за децентрализацията на механизмите за финансиране на културата. Според него потенциалът на културните и творчески индустрии и приносът им към развитието на обществото предполагат да ги разглеждаме не като изолиран сектор, а като гръбнак на една новаторска икономика, базирана на информация, знание, идеи и човешки талант.

"Дигитализацията на културните продукти създава реални условия за равен и свободен достъп до култура на всички нас", каза още той.