В село Расово, в най-бедната северозападна част на България, черквата е в искрящо бяло, а площадът е със сменен паваж благодарение на европейските фондове.
Така започва репортаж на Франс прес за "най-бедния регион в ЕС".
Всички ремонти, предприети след присъединяването на страната към Европейския съюз, обаче подчертават усещането за изоставеност на селото, в което минувачите са малко, а ремонтираните сгради се редуват с порутени къщи.
Всичко е обновено с европейски пари: площадът и градската градина, библиотеката, изградена беше канализационна система, изброява 78-годишната Роза Иванова, пенсиониран агроном, чиито две дъщери живеят в София. Хората обаче вече не са тук, казва тя.
Ремонтирани са и училищата, но някои от тях са затворили врати поради липса на ученици. По времето на комунизма Расово е имало около 4000 жители, заети в селскостопански кооперативи и в промишлеността. Сега те са не повече от хиляда, повечето - или пенсионери, които преживяват от своето парче земя, или безработни.
"За младите хора няма никаква работа. Децата ми заминаха. Останах сам с трите си кози", казва 62-годишният пенсиониран шофьор Стоян Найденов. Тук или заминаваш, или умираш, допълва той. Икономистът Явор Алексиев от софийския Институт за пазарна икономика потвърждава влошаването на ситуацията от 2007 г. насам в този район на границата с Румъния и Сърбия - най-бедния в ЕС.
Някои отрицателни тенденции се задълбочават, като намаляването на населението и застаряването му, главно заради емиграцията вътре в ЕС. Във Видин, един от големите градове в района, 27% от населението е на възраст над 65 години, а смъртността достига 21 души на хиляда - национален рекорд, който градът дели с Монтана по на юг, разказва авторката на репортажа.
"Заводите вече не съществуват, основните събития са погребенията", отбелязва иронично 64-годишният Живко Йорданов, железничар в пенсия от градчето Брусарци.
През първите девет месеца на 2013 г. безработицата във Видин, Враца и Монтана е достигала 20-22% - двойно повече от средното равнище в страната. Инвестициите подобриха средата и инфраструктурата, но нямат никакво реално отражение върху жизненото равнище на хората, обяснява Алексиев, акцентирайки върху липсата на мисъл при използването на европейските фондове.
Миналата година беше открит втори мост над река Дунав, за да се съживи икономическата дейност - нещо, което вдъхна известни надежди. Шофьорите, които са го използвали обаче, вече не го правят, тъй като до него се стига по разбити пътища. Те предпочитат да преминат реката на изток, рискувайки да чакат часове на пристанището, за да се качат на фериботите. В тази страна, която Брюксел отдавна критикува за неспособността й да се справи с корупцията и за неефикасното правосъдие, европейските пари често биват "отклонявани", подчертава икономистът.
Българите, подобно на румънските си съседи и хората в други източноевропейски страни, са в преобладаващата си част проевропейци, но изразяват разочарование от бавния напредък.
"Искаме да сме в Европа и сме там. Но как става така, че жизненото ни равнище е толкова ниско в сравнение с другите страни?", пита се 69-годишният бивш тракторист от Расово Рангел Димитров.
Корумпираността на върхушката кара тези хора да вярват повече на ЕС, отколкото на собствените си институции.
Според сондаж на "Сова Харис" преди европейските избори 43,8% от около 1000 анкетирани се отнасят положително към Европейския парламент, а едва 31% одобряват собственото си правителство, посочва в заключение репортажът.
