П о данни на наблюдението от ЕС относителният дял на бедните сред работещите у нас се колебае между 7-8% през последните години.
Това заяви социалният министър Хасан Адемов по време на международната конференция на тема "Работещи бедни - синдикални политики в подкрепа на най-уязвимите работещи на пазара на труда", предаде БГНЕС.
Като страна членка на ЕС приехме предизвикателствата на стратегия "Европа 2020" и общата цел е да намалим броя на застрашените от бедност с 20 млн. души общо за съюза, а за нашата страна - с 260 хиляди души, продължи министърът.
Най-действеният инструмент в това отношение представлява минималната работна заплата, посочи Адемов.
"За последните пет години тя е нараснала с 41% и се предвижда умерено увеличение и през следващите две години с 40 лв. на година. По този начин ще се гарантира потреблението на най-нискодоходните от наетите, тези, които формират съвкупността на "работещите бедни", подчерта още ресорният министър.
Социалното министерство ще продължи да настоява размерът на минималната работна заплата да се определя в зависимост от обективни критерии каквито са производителността на труда, средната работна заплата, линията на бедност. Целта е минималната заплата да може тя да расте не с някакви прогнозни 40-50 лв., а на базата на обективни параметри, увери Адемов.
Имам усещане за разбиране от колегите от МФ и се надявам да убедим и работодателите, за да се съобразим както с интереса на т.нар. работещи бедни, така и да гарантираме интереса на работодателите. Притеснителното е, че в някои от регионите тази минимална работна заплата доближава средната за този регион, но това са въпроси, които могат да бъдат уредени, поясни Адемов.
В препоръките на ЕК към националната програма за реформи в България има една точка, която визира точно този проблем - дали минималните осигурителни прагове не са пречка за наемането на повече заети в реалната икономика.
При всички положения наличието на минимални осигурителни прагове в условията на договаряне между работодатели и работници и служители е механизъм, който гарантира конкурентоспособност на работодателите в борбата им със сивия сектор, а от друга страна - дава възможност за постъпления в осигурителната система, подчерта Адемов.
"Що се отнася до секторите, в които не са постигнати договорености - това е механизъм, в който нашето министерство осигурява само логистика. Повтарям - договарят се работници и работодатели. Тази година, втора поред, не сме пристъпили към административно налагане на минимални осигурителни прагове", припомни министърът.
"Защото сме убедени,че там, където не е постигнато договаряне има условия, които са пречка за това. Но тези 3%, с които те са увеличени за тази година минималните осигурителни прагове означава,че има сериозен аналитичен подход при договарянето", заключи той.
