Д нес е последното заседание на 42-то Народно събрание - най-краткото народно събрание след промените, но вероятно и най-пазеното и събудило най-голяма обществена активност, обърната с негативен знак към народните представители. "Няма кворум" като че ли беше най-често повтаряната реплика, която се чуваше в парламента.
Народното събрание започна работа на 21 май 2013 г., когато беше открито от най-възрастния депутат Стефан Данаилов. Това Народно събрание избра 89-тото правителство на България, като за работата им обществото даде своята оценка чрез непрестанни протести от 14 юни 2013 г. почти до края на мандата, макар и с намаляла интензивност. Те се проведоха главно в столицата София, но също и в някои от по-големите областни градове.
Десетки хиляди поискаха оставка на правителството, когато депутатите от Коалиция за България, ДПС и "Атака" избраха за шеф на ДАНС депутата от ДПС, собственик тогава на голяма медийна империя Делян Пеевски.
Протестите срещу кабинета достигнаха своята кулминация на 23 юли миналата година, когато се стигна до кървави сблъсъци между протестиращи и полиция пред парламента, след като напрежението бе провокирано от решение на МВР народните представители да бъдат изведени с автобус от парламента.
От 2 юли 2013 г. се провеждаше и контрапротест в подкрепа на правителството, който настояваше за оставката на президента Росен Плевнелиев, но участниците в него рядко наброяваха повече от стотина души и той не продължи дълго.
За трудния живот на това обикновено народно събрание имаше податки още в самия му зародиш: то беше сформирано според резултатите от извънредните парламентарните избори на 12 май 2013 г. Тогава бяха избрани четири партии, а гласовете в парламента на БСП и ДПС, който сформираха правителството, бяха точно наполовина - 120: БСП имаше 87 народни представители, а ДПС - 36. Най-много депутати имаше ГЕРБ - 97, най-малко "Атака" - 23.
ГЕРБ върна своя мандат за сформиране на правителство и, както и "Атака", заявяви, че няма да подкрепи предложение за правителство от другите две партии. На 29 май, парламентарните групи и на двете партии присъстваха в Народното събрание в пълен състав, но не се регистрираха, с изключение на лидера на "Атака" Волен Сидеров, който осигури необходимия кворум да започне заседанието, на което беше одобрено правителството на Пламен Орешарски.
Именно действията на "Атака", които в много случаи, макар и с минимална подкрепа, осигуриха реализацията на някои от ключовите актове на правителството, дадоха повод опозицията да говори за нова Тройна коалиция, този път на БСП, ДПС и "Атака". На първото заседание на 42-рото Народното събрание от "Атака" обявиха, че няма да подкрепят нито правителство на БСП и ДПС, нито на ГЕРБ, но лидерът на националистите, упражни своето право на глас, с което осигури минимално необходимия кворум, при който се гарантира правителство на БСП и ДПС. Останалите депутати от "Атака" не гласуваха против кабинета, въпреки убежденията на лидера на "Атака", че партията му е против всякакво правителство.
Изборът на Делян Пеевски за шеф на ДАНС
На 14 юни 2013 г., три дни след като са гласувани промени в закона за ДАНС, които прехвърлят правомощията за избора за шеф на ДАНС от президента на Министерски съвет, премиерът Орешарски с извънредно предложение, невписано в дневния ред на заседанието на Парламента, номинира депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на Държавната агенция за национална сигурност, което именно отприщи протестите. Макар решението на парламента да беше отменено 5 дни по-късно отново от парламента, до края на мандата остана неясен отговорът на въпроса "Кой предложи Пеевски?", скандиран на всички митинги и месеци наред преследваше премиера при почти всяка негова публичва проява.
Ето и видео по темата на Нова ТВ:
Оставки в ГЕРБ след "Тефтерчето на Златанов“
Сътресения в ГЕРБ и първи оставки на депутати предизвика тефтерчето на председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Филип Златанов, излъчен от партия ГЕРБ. През юли 2013 г. той беше привлечен като обвиняем за "длъжностно престъпление". При обиск в дома му разследващите откриха тефтерче със записки, които подсказват опити на Златанов за "търговия с влияние" и "упражняване на натиск". Бележките съдържат инициалите И.Ф., Ц.Ц. и Б.Б., както и имената на президента Росен Плевнелиев и Димана Ранкова, бивш зам. шеф на Комисията за финансов надзор и настоящ съветник на президента.
Част от текстовете в бележките са следните: "Винаги да се уведомява ИФ за обаждания от първите мъже на държавата + председатели на комисии ИФ – ЦЦ – ББ", "Да се удари Трайчо Трайков", "да не се работи по Емил Димитров до март месец тази година, а след това да се работи срещу Емил Димитров, защото вече нямало да е депутат", "Активна работа и по Ангел Семерджиев", "Кмета на Кръстева – да има конфликт", "Илич Томински – да се удари". Изданията "Капитал" и "Дневник" са описани като "вражески". След скандала окло тефтерчето парламента напусна депутатката от ГЕРБ Искра Фидосова, една от водещите дотогава фигури в партията, председател на парламентарната комисия в предишния парламент.
Друг известен депутат също напусна парламента след скандал, този път свързан с обвинения на "пране на пари".
Обвиненията за данъчните измами на Христо Бисеров
На 3 ноември 2013 г. Христо Бисеров подаде оставка като зам.-председател на 42-то Народно събрание и като депутат. Въпреки обяснението му, че причините са лични, на 7 ноември 2013 г. срещу него беше образувано досъдебно производство от Софийска градска прокуратура за "данъчни престъпления и пране на пари", както и за "представяне на декларация с невярно съдържание пред Сметната палата". Производството беше образувано от главния прокурор Сотир Цацаров и е насочено към Христо Бисеров и доведения му син Ивайло Главинков, който е съучаствал в престъпленията. Скандалният случай е поредният по време на това народно събрание, породил недоволство в обществото, поставяйки под въпрос морала на народните представители, още повече че в случая става въпрос за зам.-председател на парламента..
Скандалът с Волен Сидеров по време на полет София-Варна
Лидерът на партия "Атака" Волен Сидеров, който персонално беше един от най-често осмиваните от протестиращите, на 6 януари 2014 г. по време на редовен полет София - Варна, извърши и престъпление от общ характер. Тогава той се приближил до пътничка в самолета, седяща до прозореца и изискал документите й, с аргумента, че е депутат. Пътничката е френското културно аташе в България Стефани дьо Мартие. Стюардесата се опитала да успокои напрежението, която помолила Сидеров да седне на мястото си, но той отказал и се наложило капитанът на самолета да се намеси, та лидерът на "Атака" да бъде озаптен, но това не се получило. Посолството на Франция излезе с официална позиция по случилото се:
„Френски дипломатически служител е станал жертва на обиди и заплахи от страна на български гражданин по време на полет на компания България Ер от София за Варна, на 6 януари вечерта. Този гражданин е отправил груби упреци към него, свързани с националността му, и е използвал депутатските си права за да изиска проверка на документите на този дипломатически служител, при положение че, без да е полицай, той няма такова право. Посолството на Франция напомня, че дипломатическите и консулските служители са защитени от Виенската конвенция от 18 април 1961 г. и че е задължение на българските власти да вземат всички необходими мерки за да не бъде допуснато посегателство до личността, свободата и достойнството на тези служители".
Както и в 41-то Народно събрание, в 42-то депутатите на "Атака" напуснаха окончателно пленарната зала доста преди финалния звънец - на 1 юли лидерът на партията обяви, че "Атака" си тръгва от Нардонто събрание, защото нямало какво повече да се прави в него. На няколко пъти парламента уж за последно напускаха и депутатите от ГЕРБ, те обаче останаха допоследното заседание на парламента днес, когато след консултации с президента Росен Плевнелиев парламентът заседава за актуализация на бюджета.
Общо 2166 са отсъствията на народните представители в 42-то Народно събрание,
откакто то беше сформирано през май миналата година докроя на март тази година. В последните месеци те със сигурност са се увеличили. Рекордьори по отсъствия са представителите на партия ГЕРБ, които повече от месец бойкотираха кворума в парламента и само към края на март бяха записали общо 1619 отсъствия.
След ГЕРБ се нарежда "Атака" със 197 отсъствия до тогава, а ДПС и БСП са били съответно с по 156 и 119 неприсъствени дни. Най-изявен сред 240-те народни представители беше депутатът от ДПС Делян Пеевски, който не се е явил на работа повече от 100 пъти за периода от около 200 работни дни без ваканциите.
Според правилника на парламента, при отсъствие депутатите остават без надницата си за деня. Ако ги няма три поредни или общо пет заседания на парламента, от заплатата им се удържат две трети, което се записва като икономия от бюджета на Народното събрание.
Друга справка на Народното събрание показва, че 27 народни представители нито веднъж не са се престрашавали да вземат думата от трибуната на 42-то Народно събрание за близо година работа. По 10 "мълчаливци" има в ПГ на Коалиция за България и ПГ на ГЕРБ, трима - от ДПС, трима независими и един от "Атака”.
Най-активният народен представител от парламентарната трибуна е зам.-председателят на НС Мая Манолова,
която за една година е говорила цели 21 часа 52 минути и 21 секунди и е направила 672 изказвания. След нея се нарежда депутатът от ДПС Йордан Цонев с 21 часа 38 минути и 26 секунди, с общ брой изказвания 594. Трети в тази листа е лидерът на ДПС Лютви Местан, който е изказвал тезите си 10 часа 9 минути и 42 секунди. Неговите изказвания са само 124, но за сметка на това - най-дълги. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов за една година има едва 29 изказвания от парламентарната трибуна, които са му отнели общо 1 час 24 минути и 51 секунди.
Волен Сидеров и Сергей Станишев са говорили от трибуната почти еднакво време - Сидеров - 6 часа, 57 минути и 14 секунди, а Станишев - 6 часа, 28 минути и 49 секунди. Само бройката на изказванията е различна - Сидеров - с 82, а Станишев - с 49.
Сред приказливите са и Десислава Атанасова от ГЕРБ и Павел Шопов от "Атака”. С над 5 часа изказвания са и Атанас Мерджанов, Корнелия Нинова, Менда Стоянова, Петър Курумбашев, Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Четин Казак, Янаки Стоилов и други.
При постоянните протести на граждани парламентът упорито се опитваше да приема закони.
Сред предизвикалите най-много дебати актове на парламента бяха законопроектите на БСП и на "Атака", целящи отпадане на пълната забрана за тютюнопушенето. На 12 декември миналата година след четиричасови дебати и двата законопроекта бяха отхвърлени. "Атака" подкрепи либерализацията на режима, от левицата и ДПС гласуваха по съвест, групата на ГЕРБ беше монолитна – "против".
Този парламент прие промени в Закона за специалните разузнавателни средства, според които специализираната структура, която основно прилага специални разузнавателни средства, Дирекция "Оперативни технически операции" (СДОТО), беше изведена от структурата на МВР и обособена в държавна агенция, подчинена на Министерски съвет. Държавната агенция "Технически операции" (ДАТО) е юридическо лице на бюджетна издръжка. Беше възстановено Националното бюро за независим и действен контрол над цялата дейност по използването и прилагането на СРС. То има петима членове, в това число председател и един зам.-председател, които се избират от парламента.
По предложение на Делян Пеевски и Йордан Цонев от ДПС депутатите приеха закон, ограничаващ офшорни фирми да упражняват дейност в някои сфери на икономиката. Забранява се на дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, да осъществяват дейности в най-значимите сфери на икономиката или да придобиват дружества, осъществяващи дейност в тях. Изброени са 28 случая на забрани, както и 4 случая, при които се допуска изключение.
На 29 юни 2014 г. след консултации при президента Росен Плевнелиев стана ясно че настоящото народно събрание ще бъде разпуснато на 6 август, а предсрочните парламентарни избори ще бъдат на 5 октомври 2014 г. Това стана, след като в началото на месец юни ДПС обяви, че това правителство няма да изкара пълния си мандат, а на 23 юли 2014 г. Пламен Орешарски подаде оставката на правителството - точно една година след случката с "белия автобус", който ще остане един от основните символи на 42-то Народно събрание.
