А нализатори от Института "Иван Хаджийски" определиха външната политика на страната ни, значимите международни тенденции, като и вътрешно-политическите процеди в годишния си анализ за събитията през изминалата година и тенденциите през настоящата. Той е изготвен от екип на института, в който работят Андрей Райчев, Борис Попиванов, Кънчо Стойчев, Първан Симеонов и проф. Емил Митев.
България: многопосочна калимера
България налучка политическа линия, която може да се нарече „многостранна калимера” – добри отношения с всички, близки и далечни; и с глобалния лидер САЩ, и с неговите конкуренти; и с ЕС, и с Турция; и със Саудитска Арабия, и с Катар
Налице са несъмнени постижения като договора с Македония и четиристранния диалог България, Сърбия, Гърция, Румъния.
В същото време основни приоритети – като влизането в Шенген, чакалнята на еврозоната и излизането от мониторинговия механизъм – остават само в перспектива.
Борисов трябва да остане човекът на Меркел, а не тежката артилерия на Ердоган
Непосилната лекота на председателството
Пред страната ни се очертава нелека задача. България трябва да участва пълноценно и убедително в решения, засягащи: бъдещите отношения на ЕС с Великобритания, сценариите за засилена интеграция и вишеградските алтернативи, конфронтацията между Брюксел и Варшава, идеите за нови миграционни регулации и нов курс към Русия, рисковете от неглижиране на споразумението между Анкара и ЕС, офертите към Западните Балкани, бюджетната рамка и кохезионната политика за следващия програмен период.
Нито едно решение не е предзададено като резултат. Решенията ще имат непосредствен ефект и върху ролята на България в ЕС, и върху легитимността на самото управление. Всякакви прогнози за стабилността на мнозинството след юни 2018 г. са преждевременни.
(Почти) пълна консервативната победа в България
В България укрепват консервативните тенденции за сметка на либералните. Приоритет е стабилността, а не реформата.
Пародокс: българите ценят „стабилността“, но промяната на „статуквото“ остава първостепенно очакване на същите тези българи.
Няма голяма политическа сила, която да отстоява либерални политики и послания, с частичното изключение на ДПС, което обаче ги свежда до проблема за човешките права. И ГЕРБ, и БСП заемат по-консервативни ниши (при ГЕРБ дори консервативната ценност на стабилността се превърна в самоцел).
Изчакващият Слави Трифонов също не излъчва либерални послания. Либералите са в извънпарламентарната опозиция.
Пълзяща концентрация на власт у нас
Пълзящата концентрация на власт при ГЕРБ продължава. Систематично биват изтласквани политически и бизнес алтернативи на формирания в последните години властови модел.
В това отношение ролята на Цветан Цветанов е ключова, не просто като на практика едноличен лидер на парламентарната група на ГЕРБ, но и като началник на местните структури.
Пресилено е да се говори за сблъсък между Борисов и Цветанов – и двамата в твърде голяма степен зависят един от друг. С няколко действия през годината обаче съвсем ясно пролича, че срещу Борисов вътрешна опозиция няма, но и думата му във вътрешнопартийните дела вече не се разглежда като „последна“.
Срещу този модел засега застава Румен Радев – опитвайки се и да бъде опонент, и да остава равноотдалечен. Задачата не е лека.
Новата стара стратегия на ГЕРБ
Новата стратегия на ГЕРБ донякъде напомня курса от 2009 г. – едновременна битка и със старата десница, и със старата левица, под знамето на намерения за ревизия на прехода.
Макар да представляват съвсем отделни и независими случаи, „Каолин“ и „Техноимпекс“ са огледални образи на линията на ГЕРБ – компрометиране на дясното (чрез медийната му емблема Иво Прокопиев) и на лявото (чрез лидера му Корнелия Нинова), все заради прегрешения от прехода.
Рискът на тези действия отново може да се илюстрира с пример от миналото – как през 2013 г. и леви, и десни отговориха на ГЕРБ: „Вие ревизирахте не прехода, а демокрацията“.
БСП: „алтернатива на властта“ или „алтернатива на модела“?
Екипът на Нинова успешно принуди ГЕРБ да влезе във всекидневен режим на обяснения и оправдания, а също стъпи на терен, който по-рано бе „запазена марка“ за старата десница и на който ГЕРБ се чувстват уязвими – върховенството на правото и борбата с корупцията.
Категоричната опозиционност на БСП е плюс, който на фона на двусмисленото поведение на ДПС или „Воля“ превръща БСП в единствена реална парламентарна алтернатива на управляващите. Независимо от това, остават убежденията, че по немалко сектори на управлението разминаванията между ГЕРБ и БСП са по-скоро ограничени.
Затова и най-сложна и проблематична ще е за БСП крачката от „алтернатива на властта“ към „алтернатива на модела“.
Патриотите – предимствата на парадоксите
Каракачанов, Симеонов и Сидеров запазват много от своите противоречия (видими и на управленско равнище), но най-важното за тях беше да не си пречат взаимно и да се насочат в отделни писти. Успяват.
Най-оспорваният член на правителството, Валери Симеонов, парадоксално се оказа и най-полезен за тях - защото със своето непремерено и крайно говорене поддържа представа за радикалност и несистемност, макар повечето му усилия да постигне нещо отвъд декларациите в крайна сметка не стигат далеч.
А най-големият враг на Патриотите, ДПС, което всекидневно ги атакува вътре и извън страната, отново парадоксално им прави и най-голямата услуга, защото ги легитимира в управлението според принципа „против волята на ДПС“.
ДПС – опасностите на затоплянето
Битката с ДОСТ беше най-голямото изпитание за ДПС от много години насам и, може да се каже, успешно преодоляно.
Както при националистическата коалиция националистическият патос намалява, при антиердогановската партия ДПС значението на отношенията с Ердоган расте. За да бъде единна политическа сила, ДПС не може да пребивава прекалено дълго в конфликт с Турция.
Знаците за „затопляне“ откъм Анкара обаче крият опасност от външно овладяван.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
