А лбанската държава в крайна сметка ще признае официално съществуването на българско малцинство в страната.
Парламентарна комисия в Тирана одобри проектозакон, установяващ статут на националните малцинства. Първоначално в него бяха изброени македонци, власи, черногорци, сърби, бошняци и египтяни. Във финалния вариант са добавени ромите и българите, за да станат признатите групи общо девет.
Борисов се скара на албанския премиер за българите
Тирана официално не призна българско малцинство
Това породи недоволство от страна на българските власти, които смятат десетки хиляди албанци, живеещи в районите на Гора, Голо бърдо и Преспа, за етнически българи. Много от тях имат и български паспорти. Исторически изследвания също доказват българския произход на определени общности в Албания.
Темата провокира и вниманието на премиера Бойко Борисов, който получи уверение от колегата си Еди Рама, че Албания ще защити правата на етническите българи.
На недоволството обаче се възпротивиха македонски НПО-та в Албания, както и външният министър Дитмир Бушати.
В Албания няма българско малцинство и исканията за признаване на такова са част от проекта „Велика България”, заяви македонският активист Васил Стерьовски, по време на дискусии в парламентарната комисия миналата седмица.
Настояването на такива лица беше, че българите в Албания са всъщност македонци.
Тогава и Бушати обяви, че въпросът е приключил.
Мнението на външния министър се е променило "под натиск" от България и предвид исторически факти, което е довело и до промяна в текста на проектозакона, пише изданието „Albanian Daily News”.
Заглавието на информацията в този сайт е "Албания се предаде, признава българите за малцинство".
Законът за националните малцинства е едно от изискванията на ЕС към Тирана, за да продължи пътят на Албания към членство в съюза.
