АФП: Здравната система на България е главоболна

С истемата на българската медицина предизвиква сериозно главоболие за всички в страната – въпреки масивните инвестиции в здравеопазването и най-много болници на глава от населението в ЕС, страната е с най-висок процент смъртност сред държавите в блока, сочи анализ на АФП.

Същевременно депутатите приеха днес националната здравната стратегия до 2020 г.

При 15 смъртни случая на 1000 души

България е начело в класацията по смъртност в ЕС от близо десетилетие,

сочи информация на Националния статистически институт. Надеждите са, че новите и амбициозни реформи за по-добро разпределение на обществените фондове и борбата срещу корупцията ще подобрят положението.

„Тази система болезнено се нуждае от основен ремонт“, заявява в интервю за АФП здравният министър Петър Москов.

„Разходите за здравеопазване продължават да нарастват,

докато продължителността на живота пада, а болничният престой и смъртността се увеличават“, допълва той.

Средната продължителност на живота също е сред най-ниската в ЕС – 74 г. Има и още една лоша новина – два пъти по-вероятно е българските деца под петгодишна възраст да умрат в сравнение с техните европейски връстници – „кошмарно число“, казва Москов. С реформите си той преследва целта от намаляване на смъртността с 20% до 2020 г.

Увеличаването с 53 на сто на публичните разходи през последните пет години не е донесло „осезаемо подобрение в качеството на грижите“, каза Владислав Горанов, министър на финансите в правителството. Услугите на място са отличен пример за „изключителна неефективност“, добави той. Те също така са от огромна тежест на пациентите в най-бедната страна в ЕС.

Един от всеки петима българи живее под прага на бедността,

печелейки само 323 лв. (165 евро или 180 долара) на месец.

„Бедните хора от селата продават конете и каруците си, за да намерят пари за лекуване на някоя болест“, казва специалистът по бъбречни болести Иван Георгиев от Плевен. Наскоро Световната банка подаде сигнал за тревога поради „непропорционално високите“ разходи, с които българските пациенти биват таксувани за здравеопазване и лекарства, които през 2013 г. отбелязаха повишение с 43% и са най-високите в Европа.

„Имам пациенти с хипертония, които отказват да си купят по-скъпо и ефикасно лекарство и питат за нещо по-евтино, изправяйки се пред опасността от влошаване на състоянието им“, казва пред АФП общопрактикуващият лекар Христо Николов.

В същото време са се появили много нови болници, които източват публични средства и храна, което здравният министър Москов определя като тенденция на „свръх-хоспитализация“, с 40 процента повече хоспитализирани в България, отколкото в други страни от ЕС.

Ширещата се корупция също надува вече и без това високите разходи за здравеопазване.

Планът на Москов ще намали броя на болниците, които получават публични средства и изискват дигитални пръстови отпечатъци за всички пациенти, за да се избегне фалшифициране на броя на болните. Приоритет при финансирането ще бъдат пациенти, страдащи животозастрашаващи състояния, за чието лечение средствата ще бъдат напълно възстановявани, а тези с по-лека заболявания могат да изберат да чакат или да плащат за лечението си.

„Повече няма да има никаква разлика между богати и бедни,

когато става дума за сериозни здравни проблеми. Инфаркти, инсулти и рак ще се обработват незабавно и ще бъдат изцяло покрити от средствата толкова дълго, колкото е необходимо“, казва министърът.

За да бъде реализиран през следващата година планът, ще бъде поставен нов акцент върху превенцията, която почти не съществува в сегашната практика, включително възможност за данък върху храни с високо съдържание на захар и високо съдържание на сол.