2014 г. въведе Фейсбук комуникацията и в политиката ни

П арламентарната 2014 година въведе фейсбук комуникацията и в българската политика. Социалната мрежа се превърна в своеобразен музикален каталог на евъргрийни и съвременни парчета.

Лидерите на повечето партии си изпращаха послания в профилите чрез тематични заглавия на песни. По този начин те изразяваха посоката на мислене и действия, настроения и отношение един към друг в конкретни ситуации. Ще се запомни размяната на знакови песни в предизборната кампания, в преговорния процес за съставяне на правителство и при споровете около пенсионната реформа.

Иначе парламентарната 2014 г. беше определена от анализаторите като година на политическа нестабилност, липса на реформи в ключови сфери и обществена апатия. Годината, в която отбелязахме четвърт век демократичен преход, 25 години от създаването на СДС, ще се запомни и с редовни европейски и предсрочни парламентарни избори, с три правителства и два парламента.

Символ на отиващата си политическа 2014 г. ще остане и безаналоговото кафе в Кърджали, изпито от лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и Лютви Местан, което, според някои анализатори, е отворило кутията на Пандора.

Избори по нови правила

В началото на годината предишното Народно събрание прие изцяло нов Изборен кодекс, известен като кодекса "Манолова", който въведе интегралната бюлетина с преференциален елемент. Новият кодекс обаче доведе до "ефекти" като феномена 15/15. На евровота петнайстият в листата на Коалиция за България Момчил Неков измести водача Сергей Станишев заради преференциален вот. Избирателите на столетницата бяха заградили едновременно номер 15 в бюлетината и в частта за преференции.

От разместването "пострада" и водачът в листата на Реформаторския блок Меглена Кунева, която бе изпреварена по преференции от втория - Светослав Малинов от ДСБ.

Кампанията за Европейския парламент беше съпътствана и от любопитни моменти - председателят на 42-то НС Михаил Миков запечата една от стаите на ГЕРБ в сградата на парламента и остави лидера на партията Бойко Борисов без любимата му кафеварка.

ГЕРБ спечели убедително изборите за български представители в ЕП с 30,40%, а разликата между Коалиция за България и ДПС почти се стопи. Коалиция за България остана на второ място с 18,94% от гласовете, следвана от ДПС - със 17,26%, "България без цензура" - 10,66%, и Реформаторският блок - с 6,45%. Така ГЕРБ изпрати шестима представители в ЕП, БСП и ДПС - по четирима, новият политически субект "България без цензура" - двама, а Реформаторският блок - един.

След европейските избори ДПС се произнесе за съдбата на кабинета "Орешарски" и даде три варианта за предсрочен парламентарен вот. "Анализът на изборните резултати прави невъзможен пълния мандат на кабинета "Орешарски", заяви лидерът на ДПС Лютви Местан на специална пресконференция.

Ходът на Движението изненада партньорите им от БСП. От левицата отговориха с предложения за конституционни и законодателни промени за въвеждане на задължително гласуване. Тогавашният лидер на социалистите Сергей Станишев коментира, че изборите не бива да бъдат протакани при условие, че няма достатъчна обществена легитимност и подкрепа, и се обяви за това бюджетът за 2015 г. да бъде приет от нов функциониращ парламент. Няколко дни по-късно на пленум на БСП Станишев лансира идеята за избори през юли.

След консултации политическите сили в Народното събрание се обявиха за провеждане на предсрочни парламентарни избори на 5 октомври. Датата на вота беше потвърдена след консултации при президента. На тях беше декларирана решителност и готовност за осигуряване на необходимия ресурс и всички необходими мерки за гарантиране на банковата стабилност в страната във връзка с проблемите с Корпоративна търговска банка. Не беше постигнато обаче съгласие за приемането на специален закон за КТБ. Заговори се за оставка на ръководството на БНБ.

Въпреки нагласата за предсрочен вот на 13 юни, с гласовете на БСП и ДПС, кабинетът "Орешарски" оцеля и при петия вот на недоверие - за "провал във фискалната политика". От началото на юли депутатите от "Атака" напуснаха окончателно 42-то Народно събрание и в оставащите дни преди разпускането му кворумът беше в ръцете на ГЕРБ. 42-ят парламент завърши "живота си" така, както и започна - с бойкот и липса на кворум.

Два дни преди да се разпуснат, депутатите актуализираха бюджета на Здравната каса, но не постигнаха съгласие по промените в държавния бюджет за тази година. Парламентът даде допълнителни 200 млн. лв за болнична помощ и 25 млн. лв за лекарства за злокачествени заболявания. Бяха предоставени и допълнителни 50 млн. лева за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. На 23 юли - в последната възможна минута, премиерът Пламен Орешарски подаде оставка.

На 6 август президентът Росен Плевнелиев разпусна 42-ото Народно събрание и назначи поредното служебно правителство - този път начело с конституционалиста и участник в протестите срещу кабинета "Орешарски" Георги Близнашки. Наред с работата по предсрочните избори служебното правителство подготви актуализация на бюджет 2014 г. и освободи редица служители от администрацията, за което беше обвинено в политическа чистка. Близнашки коментира, че в никакъв случай не може да се говори за чистка, а за нормални промени. По думите му точният брой на уволнените и назначените е 218 служители на ръководни постове в администрацията.

Между европейските и парламентарните избори дългогодишният председател на БСП, останал на поста 13 години, Сергей Станишев избра да бъде евродепутат, въпреки заявките му по време на кампанията, че ще се откаже от мястото си в Европарламента. Няколко дни по-късно - на 5 юли, той обяви и решението си да се оттегли от председателския пост в столетницата и да застане до новия лидер. На извънреден конгрес, дни преди традиционния събор на Бузлуджа, Михаил Миков го смени начело на БСП и поведе партията към нови избори.

На 5 октомври 240 депутатски места си оспорваха общо 25 партии и коалиции. Избирателната активност, по данни на ЦИК, е била 48,66% и е най-ниската на избори за народни представители след 1989 г. Победител, но с недостатъчно подкрепа за самостоятелно управление, за пореден път е ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов събра 32, 66% от гласовете. Втора - далеч зад победителя, остана "БСП лява България" - 15,39%. ДПС беше много близко до левицата с 14,83%, на четвърто място - Реформаторският блок с 8,88%, следвани от Патриотичния фронт със 7,28%. "България без цензура" събра 5,69% от вота на хората, "Атака "- 4,51% и АБВ на президента Георги Първанов - 4,14%.

Вотът на българите отреди "шарен" парламент

След парламентарния вот 43-ото Народно събрание се оказа с рекорден брой парламентарни групи - 8. Още в изборната нощ от БСП обявиха, че народът им е отредил ролята на опозиция. Решението им да не влизат във властта остана непроменено и след специалната лидерска среща между Борисов и Миков. От левицата дори отказаха предложеното им председателско място на Народното събрание.

Фрагментираното Народно събрание постави лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в трудна ситуация за търсене на партньори за бъдещо управление, която той обобщи: "Поставят ми се куп условия и аз изведнъж станах най-диалогичният, най-разбраният, най-добрият, само и само да направим нещо стабилно". Той беше категоричен, че само мандатът на ГЕРБ може да бъде успешен.

Парламентарно представените партии преминаха през изтощителни, с много неизвестни, условия и обрати, на моменти почти пред пълен провал преговори за управленско мнозинство и за правителство. Не липсваха и тайните лидерски срещи като тази между ГЕРБ и Реформаторския блок в късните часове на деня, въпреки публичното обещание всичко да се случва пред "очите" на медиите. В началото на ноември окончателно стана ясно кой ще управлява: ГЕРБ и Реформаторският блок като коалиционни партньори, подкрепяни в парламента от Патриотичния фронт и АБВ.

На 6 ноември в НС лидерът на победилата партия ГЕРБ Бойко Борисов и ръководителите на останалите формации - РБ, ПФ и АБВ, подписаха различни политически документи, с които узакониха структурата на управление по формулата "две плюс две", както и парламентарно мнозинство от 136 депутати. Впоследствие патриотите останаха с един народен представител по-малко заради Велизар Енчев, който напусна и стана нечленуващ в група.

От страна на реформаторите Меглена Кунева подчерта, че преговорите не са били лесни, но трудното започва оттук-нататък. Съпредседателите на ПФ Валери Симеонов и Красимир Каракачанов гарантираха подкрепа за програмния документ на ГЕРБ и РБ чрез специална декларация. От патриотичната коалиция обаче не се ангажираха с пряко лидерско участие в кабинета. Лидерът на АБВ Георги Първанов пое ангажимента неговата политическа сила да подкрепя програмната декларация, която нарече "документ, срещу който е трудно да се възрази". "Условието да съм премиер никога не е било препъникамък", обобщи преговорите лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Нестандартни и сложни разговори за управление

До хепи енд се стигна по нестандартен, сложен и изключително нервен начин. Вместо да започне преговорите първо с естествения си "брат" от политическото семейство на ЕНП - РБ, ГЕРБ поканиха втората по гласове от вота партия БСП. Двете страни обаче констатираха, че не могат да си стиснат ръцете, въпреки че повечето анализатори и експерти смятаха подобна широка коалиция за най-доброто решение за България.

ГЕРБ отказа управление с ДПС, заради острата реакция на структурите на Борисовата партия, на по-късен етап дори помолиха официално Местан да не ги подкрепя. И "България без цензура" не бе поканена във властта, а "Атака" се самоизолира и не участва в нито един етап от разговорите. Самият Бойко Борисов ту заявяваше, че търпението му се изчерпва и е на прага да направи кабинет на малцинството на ГЕРБ, ту обявяваше, че ще върне мандата, искаше, после се отказваше да включи в коалицията Патриотичния фронт.

След срещите на председателя на ЕНП Жозеф Дол в парламента с политическите сили и изказването му, че ЕНП не приема добре участието на националистическа формация в кабинет на ГЕРБ, Борисов заяви, че няма да управлява с патриотите. По-късно под натиска на РБ отстъпи и промени решението си. По кривата "да-не" на кабинет с ГЕРБ вървяха и от Патриотичния фронт.

АБВ беше нужният партньор за стабилно мнозинство в НС и, макар от политическото ляво, получи вицепремиерското и министерско място за Ивайло Калфин. За разлика от реформаторите, чийто вицепремиер Меглена Кунева няма собствено министерство. Без портфейли са и вицепремиерите от ГЕРБ Томислав Дончев и Румяна Бъчварова, макар да наблюдават много широки и важни ресори.

Вторият кабинет на Бойко Борисов беше гласуван на 7 ноември

Една от първите спънки пред новото правителство се оказаха назначенията на зам.-министри, областни управители, както и изборът на ръководство на парламентарни комисии. ПФ остро възрази срещу назначението за зам.-министър на отбраната на Орхан Исмаилов от Народна партия "Свобода и достойнство" на Корман Исмаилов , част от РБ. Те оспориха и назначението на Веселин Пенев за областен управител на София - град, въпреки че именно РБ твърдо и до последно настояваше патриотите да бъдат привлечени към управлението, дори когато ГЕРБ и ПФ бяха почти отписали подобна възможност.

Протести на артисти и хора на изкуството предизвика изборът на Слави Бинев от ПФ за председател на Комисията по културата и медиите в НС. Напрежение от избора на Бинев имаше и в средите на РБ. След продължителни разговори патриотите поискаха и получиха зам.-министерско място в отбраната, както и в областната управа на София. Слави Бинев се оттегли като председател на комисията по културата и медиите. На негово място беше избрана Полина Карастоянова, пак от групата на ПФ.

Кабинетът "Борисов" приоритетно актуализира бюджета на НЗОК със 100 млн. лева, направи и промени в Закона за държавния бюджет за 2014 г. Депутатите гласуваха дефицит на касова основа по консолидираната фискална програма в края на годината до 3,7% от прогнозния БВП и възможност за допълнително дългово финансиране до 4,5 млрд. лв. Предвиденият нов дълг включва предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и ликвидна подкрепа за банки в размер до 2,9 млрд. лв. Средствата за Фонда са необходими за изплащане на гарантираните депозити в КТБ.

Чрез актуализацията на държавния бюджет депутатите направиха изменения и в Закона за банковата несъстоятелност, отнасящи се до сделките по прихващания в КТБ. Бюджетите на НЗОК, ДОО и държавният бюджет за 2015 г. - приети за рекордните 17 часа. Едно от първите и най-големи изпитания за новото управляващо мнозинство беше приемането на бюджетите на НЗОК и ДОО и на държавния бюджет за 2015 г. Те бяха гласувани окончателно след 17-часов маратон в пленарната зала на 19 срещу 20 декември, предшестван от седмица на сериозни политически търкания.

Поправката "Горанов" за пенсионните фондове силно изостри отношенията, най-вече между реформатори и ГЕРБ. В крайна сметка премиерът Борисов и финансовият министър Владислав Горанов не оттеглиха предложението и то бе гласувано от НС под скандиранията на протестиращи граждани. Премиерът и министърът направиха ход назад, като обявиха, че през следващите три месеца - най-късно до края на март, кабинетът, заедно с политическите партии, синдикатите и работодателите ще мислят как може да се надградят спорните текстове.

При приемането на бюджета на ДОО първоначално беше подкрепено предложението на Делян Добрев от ГЕРБ за запазване на максималния осигурителен доход на 2400 лв., вместо предложения от кабинета и одобрен на първо гласуване размер от 2600 лв. Тогава вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин заяви, че, ако се работи така, не вижда с какво може да бъде полезен на този кабинет. След прегласуване остана вариантът на правителството. Депутатите одобриха още 20 млн. лв. от бюджета на НЗОК за догодина да отидат за прегледи и изследвания в извънболничната помощ, замразиха обезщетенията за отглеждане на малко дете между една и две години на 340 лв.

Парламентът реши минималната заплата да се повиши два пъти и в края на 2015 г. да бъде 380 лв., минималната пенсия за стаж и възраст от 1 януари до 30 юни да е 154,50 лв.; а от 1 юли до 31 декември с три лв. повече - 157,44 лв. Минималният осигурителен доход догодина за фермерите скочи на 300 лв.

През 2015 г. държавата ни ще поеме и нов дълг от 8,1 млрд лв., а дефицитът ще е под 3% от БВП. Финансовият министър обобщи, че няма претенции това да е добър бюджет, но е възможният бюджет. И да стане по-добър, зависи от всички.

Годината завършва в дух на крехка надежда и желание за стабилност през следващата 2015-та. Факт е обаче и първата поискана оставка - на здравния министър Петър Москов. От ДПС го призоваха да се оттегли заради изказването си за полицейски патрули при линейките на Спешна помощ в ромските квартали. Москов се ангажира до края на 2014 г. в Народното събрание да бъде внесена концепция за общи реформи в здравеопазването. До края на март догодина трябва да са ясни параметрите на пенсионната реформа.