МВР - по-близо до следенето на трафика в интернет

Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред (Parliament.bg/KNS) прие на първо четене промени в Закона за електронните съобщения, които позволяват достъп чрез интерфейс на МВР до трафичните данни от интернет и мобилните оператори.

Това съобщи председателят на комисията Анастас Анастасов.

Прието е данните да се използват в случай на престъпления, наказвани с лишаване от свобода над две години, както и за издирване на хора и за разкриване на компютърни престъпления.

Според Анастасов законопроектът отговаря на европейските изисквания.

Ако текстът мине на първо четене в пленарна зала следващата седмица, ще се проведе среща с неправителствени организации, които да направят предложения за промени, каза той.

Така на практика бе приет текст, отхвърлен от миналото Народно събрание, според който данни от мобилни оператори могат да се използват при разследването и за по-леки престъпления, пише агенция "Фокус".

Анастасов обясни това с разликата в понятията, с които се борави в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и европейска директива, където е посочено, че трафични данни могат да се използват при разследването на "сериозни престъпления".

Според европейското законодателство това са престъпления, за които е предвидено наказание повече от три години. Подобно определение обаче в българското законодателство не съществува.

По думите на Анастасов това е бил и спорът в миналия парламент, а именно - превеждането на директивата, тъй като при нас не съществува понятието "сериозно престъпление".

Членът на комисията

Йордан Бакалов

от Синята коалиция заяви, че по никакъв начин управляващите не са го убедили да подкрепи законопроекта.

По думите му, в проекта липсват контролът и доверието. Знаете как се използват политически специални разузнавателни средства и разпечатки, допълни Бакалов.

Според него никъде в държавите в Европейския съюз не се ползва интерфейс за достъп до тези данни.

Имаше държави, където бе въведен този модел, но по-късно той бе отхвърлен като противоконституционен от съответните конституционни съдилища, допълни Бакалов.

Той изрази и съмнението си относно изграждането на интерфейси между МВР и съответните мобилни оператори. Според него така липсва контрол в трафика на данни между вътрешното министерство и операторите.

Основното ни възражение в проектозакона за електронните съобщения е възможността за достъп чрез компютърна връзка в реално време между доставчиците на интернет и мобилните оператори и МВР, което не означава, че от МВР ще се иска разрешение за всеки случай, заяви адвокат

Александър Кашъмов от Програма достъп до информация

Според него може да се злоупотреби с лични данни и човек да бъде профилиран заради контактите си и така да му се въздейства.

Не се знае как ще бъдат използвани тези данни, каза Кашъмов, според когото няма никакъв смисъл от такъв интерфейс.

Според Анастас Анастасов при липсата на възможност за връзка в реално време се затруднява разследването на престъпления.

Промените в закона бяха и

основната спорна точка в 40-то Народно събрание

Тогавашният министър на вътрешните работи Михаил Миков поиска от текстовете да отпадне определението данните да се използват единствено за тежки престъпления, което значително ограничавало възможностите на МВР да се бори с престъпността.

Миков поиска трафичните данни да се проследяват независимо за какъв вид престъпления става дума - както за леки, така и за тежки.

От опозицията тогава отхвърлиха това предложение и промените не бяха приети.

Според мотивите в промените сегашната редакция на чл. 251 от закона не дава възможност за използване на данни, събрани и съхранявани от мобилните оператори за разкриване и разследване на престъпления, които не са тежки, но които влизат във фокуса на обществения интерес.

Такива са приготовление и подбуждане към убийство; причиняване на смърт по непредпазливост; състави на престъпления против националното и расовото равенство, като участие в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност; престъпления против изповеданията; престъпления против политическите права на гражданите; закана с убийство; бягство на затворници, както и самоволно освобождаване или пускане от длъжностно лице на затворник да избяга; склоняване към проституция, разпространяване на порнографски материали, в т.ч. по интернет, и много други.