Л ятната суша нанесе пореден удар – град Плевен въведе тежък воден режим не само през нощта, но и в следобедните часове, оставяйки хиляди домакинства без достъп до вода за часове. Случаят е само върхът на айсберга на една дълго пренебрегвана криза, която според експерти е комбинация от лошо управление, остаряла инфраструктура и все по-видимите ефекти от климатичните промени. Докато властите сочат с пръст минали управления, специалисти предупреждават, че без изграждане на нови язовири и драстично намаляване на течовете, все повече райони ще се изправят пред съдбата на Плевен, съобщи NOVA.
Жителите на Плевен посрещат летните горещини с воден режим с неясен край – без вода през нощта от 23:00 до 05:00 ч. и в най-натоварените следобедни часове от 13:00 до 16:30 ч. Ситуацията, определена като „човешко унижение“, поставя на изпитание функционирането на болници, детски градини и бизнеси.
Според областния управител Николай Абрашев, проблемът е резултат от над десетилетие на неглижиране. „Плевен е с изпуснат воден цикъл и има голяма загуба на вода. Това е проблем, натрупван с години от предходни управления“, заяви той.
Абрашев увери, че се работи по няколко проекта, включително за подмяна на централен водопровод и изграждане на бустерни съдове, но призна, че до миналата година Общината не е имала готови проекти. Болниците и детските градини са подсигурени със съдове за вода и имат изграден „алгоритъм на работа“.
Експертите: Защо се стигна дотук?
Според специалисти, казусът с Плевен е показателен за цялата страна. Проблемът има две основни измерения – климатично и управленско.
Проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата обясни, че България навлиза в по-сух период. „След 2005 г. имахме по-влажен период, който позволи проблемите да останат под повърхността. Сега сме в цикъл на по-сухи години – пет от последните шест са такива. Климатът на Гърция идва към нас и системата ни трябва да се адаптира към по-дълги сухи периоди“, коментира проф. Гачев.
От своя страна доц. Петър Филков, декан на Хидротехническия факултет в УАСГ, подчерта, че основният проблем е в лошото управление на водните ресурси и огромните загуби. „Средно за страната загубите на вода са над 60%, а на места достигат 80%. Това означава, че от всеки пет литра вода, четири се губят по пътя до потребителя“, заяви доц. Филков. Той посочи, че населените места, които се захранват от язовири, почти нямат проблеми с безводието. Плевен обаче разчита на други източници, а проектът за язовир, който да захранва града, е започнат и изоставен.
Какви са решенията?
Според експертите, България разполага с достатъчно воден ресурс, но той трябва да се управлява адекватно. Краткосрочните мерки включват спешни ремонти на най-проблемните участъци от мрежата. Дългосрочните обаче са неизбежни:
Изграждане на нови язовири: В България не са строени нови язовири от десетилетия. Според доц. Филков, дострояването на язовира за Плевен би отнело повече от три години.
Мащабни инвестиции във ВиК мрежата: Необходимо е цялостно подновяване на остарялата инфраструктура, която на места е на над 50 години. Като добри примери за управление и инвестиции бяха посочени „Софийска вода“ и община Троян.
Единна стратегия и отговорност: Проблем е и разпокъсаната отговорност между различни министерства и ВиК дружества, което пречи на създаването на обща национална стратегия.
Докато тези решения се бавят, градове като Плевен ще продължат да живеят в условия на несигурност, а рискът от воден режим в Североизточна България и други райони с малки водоизточници остава висок.
