“Стартираме разговори и обсъждане относно необходимостта от промяна на структурата на образователната система на училищното образование”.
Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който откри първата публична дискусия по тази тема.
“Минаха девет години, откакто е в сила Законът за предучилищното и училищното образование, и това е достатъчно време да направим анализ на положителните и негативните резултати”, посочи министър Вълчев. По думите му решения няма да бъдат взимани прибързано и ще са резултат от всички натрупани мнения и препоръки. Според него в близките две години няма да се въведе промяна, но е важно да се поставят дългосрочни цели с оглед най-доброто за децата и учениците.
България е единствената държава в Европейския съюз и сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която основното образование приключва само след 7 учебни години – до 7-и клас, стана ясно по време на форума. Часовете в основен етап на обучение в България са едва 55% от средното европейско ниво, където учебните часове са над 7600, а при нас те са малко над 4200. Данните бяха представени от проф. Николай Попов - учен и преподавател по педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“ и от директора на Института по образованието проф. д-р Галин Цоков.
Според министър Вълчев завършването на основно образование на едва 13–14 годишна възраст поставя учениците и семействата им в ситуация да правят сериозни избори твърде рано, за които все още нямат достатъчно натрупан опит и осъзнатост за пътя на професионалното си развитие. По думите му ранното профилиране не само стеснява алтернативните пътеки на младите за бъдещата им реализация, а на места дори действа демотивиращо, като се наблюдава нисък интерес към ученето след влизане в желаното училище. „Бъдещето ще изисква по-широк комплекс от умения, като за всяка професия ще са необходими голяма основа от знания и компетентности, което също е аргумент за по-продължително основно образование“, каза той.
По време на форума стана ясно, че в съвременните образователни системи в Европа преобладава моделът с по-дълъг основен етап на обучение. В общо 21 от изследвани 37 европейски държави тази степен се изучава в продължение на 9 години, в 8 държави основното образование е 8-годишно, в други 6 то продължава 10 години. В една страна основното образование е 11-годишно, като единствено в България то е само 7 г. В Япония, Канада, Китай, Бразилия, а също и в отделни щати в САЩ, децата отново учат по-дълго в общообразователна среда, преди да се насочат към профилиране или професионално обучение.
Международният опит и редица изследвания показват, че по-краткото основно образование, както и последващото ранно разпределение на учениците в специализирани профили, в нови училища, а понякога дори и в различни населени места, се оказва негативно за тяхното развитие. Сред отрицателните ефекти са по-ниските академични резултати на децата, по-слабата функционална грамотност и приложимост на знанията, засилване на разликата между слабите и силните ученици, разделение между елитни гимназии и масови училища, по-трудна интеграция, недостатъчно подготвени кадри за икономиката и др.
Успоредно с това проучванията показват, че по-дългото основно образование носи повече позитиви както за децата, така и за цялото общество. Учениците в тези държави демонстрират по-високи постижения по четене, математика и природни науки, притежават по-добра функционална грамотност и ключови умения, а образователните системи в по-голяма степен осигуряват равни условия за качествено обучение.
Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че заедно с разговора за промяна на образователната структура е необходимо да се въведат и редица други мерки за подобряване на качеството на обучението и резултатите на децата - съвременни методи на преподаване, допълнителна подкрепа за изоставащи ученици, ранно кариерно ориентиране, възможност за по-късно пренасочване към нова специализация и др.
