П арламентът прие на първо четене промени в Кодекса на труда, които регламентират стажовете след завършено висше или средно образование за младежи до 29-годишна възраст без професионален опит по придобитата професия или специалност.
Измененията са внесени от Министерския съвет и са в изпълнение на препоръката на Съвета на ЕС за създаване на "Младежка гаранция".
Със законопроекта се регламентира договорът за стажуване като самостоятелен вид трудов договор. Такъв договор ще може да се сключва с един и същи човек само веднъж.
Младежите ще се наемат за стажуване на длъжности, които съответстват на придобитата от тях квалификация или специалност, за срок от 6 до 12 месеца. Продължителността на стажа и възнаграждението ще се договарят между страните по договора. В 14-дневен срок след края на стажа работодателят ще издава препоръка, с която младежът да удостовери придобитите умения пред бъдещи работодатели.
Друго изменение предвижда работодателите да отчитат пред Инспекцията по труда положеният извънреден труд веднъж годишно, а не както досега - всяко полугодие.
Предлагат се и промени, свързани със служебното заличаване на подадени уведомления за сключени трудови договори.
Депутатите отхвърлиха на първо четене законопроекта за промени в Кодекса на труда, внесен от ГЕРБ. С измененията се предлагаше работодателите да могат да сключват договори за стажуване с младежи, които все още се обучават в средни или висши училища.
Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов обясни в пленарната зала, че проектът на ГЕРБ отразява един по-ранен етап от работата на експерти от Министерството и социалните партньори. По думите му записаните като вносители от ГЕРБ нямат никакъв принос към текстовете. Адемов посочи, че най-важната причина да не бъде подкрепен законопроектът на ГЕРБ е препоръката на Съвета на Европа, че стажантските договори трябва да обхващат тези, които вече са завършили средно и висше образование.
Той добави, че стажантските договори на тези, които се обучават, са уредени в образователните програми на съответните висши училища.
Парламентът не прие на първо четене и промените в Кодекса на труда, предложени от "Атака". С тях се целеше да се гарантира изплащането на пълния размер на трудовите възнаграждения и полагащите се обезщетения на работниците и служителите.
