Б ългарската култура загуби една от най-ярките си, артистични и магнетични фигури. Големият актьор и режисьор Йосиф Сърчаджиев е починал на 1 юли 2026 г., съобщи дъщеря му Ана Сърчаджиева.
Опелото е било днес, в тесен кръг, по изрично желание на големия български актьор и режисьор, който е пожелал да бъде запомнен не с кончината, а с присъствието в българския културен живот.
- Театърът като семейна съдба
Роден на 2 май 1945 г. в София, Йосиф Сърчаджиев израства в семейство, дълбоко свързано с изкуството и обществения живот. Негов баща е проф. Стефан Сърчаджиев – дългогодишен режисьор в Народния театър „Иван Вазов“, а майка му е Анна Фаденхехт, дъщеря на известния юрист и политик Йосиф Фаденхехт.
Заедно с братята си Богдан и Николай, бъдещият актьор прави първите си стъпки в импровизирания домашен театър „101 дупки“ – наречен така заради прокъсаното перде, служещо за официална завеса. Момчетата организират и куклено шоу с кукли, донесени от баща им от Чехия. Йосиф се оказва сред първите деца, участвали в предавания „на живо“ по новопоявилата се тогава българска телевизия. Официалният му филмов дебют е едва 7-годишен във филма на баща му „Наша земя“ (1952 г.), а на 15 години стъпва за първи път на сцената на Народния театър в постановката „Сирано дьо Бержерак“.
Въпреки че младежките му интереси се лутат между историята, археологията, геологията и кинооператорското майсторство, театърът се оказва негова съдба. По време на военната си служба в Ямбол той се увлича по самодейността и именно там среща своята бъдеща съпруга Райна Томова. По-късно тя се утвърждава като успешен сценарист на емблематични филми като „Адаптация“ и „Дубльорът“. За нея Сърчаджиев винаги е говорил с огромно преклонение, наричайки я „енергийния двигател и режисьора зад кадър на тяхното семейство“.
- Пътят през сцените: От Сливен до Синеморец и обратно
След като завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1969 г. в класа на проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев, Сърчаджиев започва професионалния си път в Сливенския драматичен театър. Изключително силен и продуктивен период прекарва на сцената на Театър „Българска армия“ (1973–1993 г.).
През 1994 г. обаче той взема радикално решение – уморен от столичната суета, се оттегля в Синеморец и започва работа в Бургаския театър „Адриана Будевска“, където има щастието да си партнира на сцената със своята дъщеря Ана. Междувременно общественият му ангажимент го отвежда и в Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ), където е член от квотата на парламента в периода 1997–2001 г., защитавайки свободата и спокойствието на журналистите. През 2002 г. се завръща в София с постановката „Поручик Бенц“ и става част от трупата на Малък градски театър „Зад канала“.
- „Различният свят“ след инсулта и над 100 роли
През 2004 г. актьорът претърпява тежък инсулт, но проявява невероятна воля и характер. Самият той описва това състояние по неподражаем начин: „След инсулта влязох в един свят, различен от по-раншния и много любопитен. Голямо удоволствие е за мен да съм в този свят... А това, че едната част от тялото ми не работи... това е весело“. Година по-късно той триумфално се завръща на сцена в образа на „лелята“ в комедията „Опечалена фамилия“. В следващите години се посвещава предимно на театралната режисура, поставяйки успешни спектакли в Сатирата, Народния театър, Театър 199 и Бургас.
Творческата биография на Йосиф Сърчаджиев е внушителна – тя включва над 60 театрални роли, над 50 участия в игралното кино, десетки телевизионни и радио постановки. Публиката завинаги ще го помни с превъплъщенията му в пиеси на Шекспир, Чехов, Шилер, Ибсен и Бекет. В паметта на българските киномани обаче той остава безсмъртен със сложния и разтърсващ образ на злодея Караибрахим във филмовия шедьовър „Време разделно“ (1988 г.), както и с ролите си в „Черните ангели“, „Хан Аспарух“, „Бон шанс, инспекторе!“ и последното му участие в „Януари“.
Признание и награди
За огромния си принос към българската култура Йосиф Сърчаджиев получава най-високите държавни и професионални отличия:
- Званието „Народен артист“ (1984 г.).
- Престижната награда „Аскеер“ за най-добра мъжка роля в „Кралят умира“ (1997 г.) и „Аскеер“ за цялостно творчество (2010 г.).
- Орден „Св. св. Кирил и Методий“ (огърлие) за изключителни заслуги в развитието на културата (2006 г.).
- Националната награда „Любимец 13“ за изключителен принос към актьорското изкуство (2016 г.).
- „Наградата на София“ на Столична община за своя забележителен принос към киното, връчена му миналата година (13 март 2025 г.).
