Това заяви днес в БТА председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) д-р Любомир Киров.
Той сравни мерките, предприемани в здравната система, с "пооправяне на дамска прическа" и посочи, че от години се загърбва проблемът със здравнонеосигурените граждани.
Според Киров, за да влезе в системата на здравеопазване, неосигуреният трябва да заплати с лихвите за целия период от момента, в който е възникнало задължението му да се осигурява, тоест от 18 години нататък, а не както е сега за три години назад.
Изключение от тази мярка би трябвало да правят тези, на които се е налагало да работят в чужбина, смята Киров.
Той цитира данни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), според които за първите пет месеца тази година от профилактични прегледи са се възползвали 1 160 178 души над 18-годишна възраст.
За тези пациенти здравната каса заплаща един преглед годишно.
Броят на прегледите за диспансерно наблюдение на пациенти с едно или повече заболявания, които са четири пъти в годината, е 1 690 000.
При децата 0 до 18 години са извършени близо 928 800 прегледи от общо 4600 лекари, като всеки от тях е извършил по над 2000 прегледа.
Във връзка с проблемите в здравната система председателят на НСОПЛБ припомни, че навсякъде по света средствата, заделяни за първична медицинска помощ, са между 12-15 на сто от бюджета за здравеопазване на съответната държава, а у нас са едва 6-6,5%.
Защо никой не казва и какво стана с тези 1,5 млрд. лева от нашите здравни вноски, които отидоха в държавния бюджет, попита още той.
Държавата гони производители и търговци за надценките на лекарствата и иска намаление от 1-2%, а тя самата не намалява ДДС-то за лекарства, което е 12% и също допълнително тежи на пациентите, коментира още Любомир Киров.
За промени в Националния рамков договор за 2013 г. и в някои наредби на Министерството на здравеопазването настояха още днес от НСОПЛБ.
Промените ще бъдат представени в понеделник на Българския лекарски съюз и на управителя на НЗОК.
От сдружението настояват да има ясен регламент за постъпването на пациента в болница, т.е. какви предхоспитализационни изследвания е необходимо да бъдат направени, както и те да бъдат включени в клиничната пътека.
Сега липсва нормативна уредба и не за всички изследвания са предвидени средства или са задължение на общопрактикуващите лекари, което затруднява постъпването в болница и нагнетява напрежение между лекари и пациенти, обясни д-р Виктория Чобанова, секретар на сдружението.
От НСОПЛБ настояват и за промени при изследванията и консултациите за ТЕЛК.
В момента парите, които се харчат за подготовката на пациента за освидетелстване от ТЕЛК, ощетяват диагностиката и профилактиката в първичната помощ и са за сметка на всички останали, които имат нужда от изследвания и консултации, заяви Чобанова.
Искат се по-големи възможности за диагностика в първичната помощ с разширяване на някои от дейностите на джипитата, като ехографии, мамографи и други изследвания.
Регулативните стандарти в момента позволяват профилактични прегледи на по-малко от половината от хората, които подлежат на такива, съгласно Закона за здравето, посочиха от сдружението.
Те поискаха завишаване на средствата, заплащани на джипитата, работещи при неблагоприятни условия, както и на цените на профилактичните прегледи за лица над 18 години, а също и за промени в практиката на диспансерното наблюдение на хронично болните пациенти, като се въведе коефициент на заплащане.
Източник: БТА
Последвайте ни
