Дк какво ще доведе т.нар. "закриване" на болници, което всъщност значи здравни заведения, които не могат да сключат договор със Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), но ще бъдат преструктурирани и ще продължат да предлагат доболнична помощ?
Според здравното министерство (МЗ) провежданите реформи са за благото на пациента, тъй като ще ограничат броя на болниците по малките населени места, неспособни да предложат качествена болнична помощ, в които и сега хората лежали от немай къде.
През тази цедка ще минат само високотехнологичните и разполагащи с достатъчно специалисти заведения - в големите градове и областни центрове, където обикновено се настаняват пациентите с по-сериозни оплаквания.
Логиката на правителството е, че всичко това ще вдигне общото ниво на медицинските грижи, ще създаде ясни критерии и стандарти за работа на болниците, ще оптимизира разхода на средствата, като същевременно няма да лиши пациентите от провинцията от елементарна и неотложна помощ.
От другата гледна точка обаче са страховете на опозиция, лекари и пациенти, че тече процес на масово и хаотично затваряне на болници, че главните потърпевши ще са предимно пациентите от малките градове и села, които ще трябва да изминават километри за едно измерване на кръвното.
Това, веднага увери министър Нанев, няма да се случи, тъй като болниците под въпрос - в Трън, Брезник, Годеч, Тервел, Любимец, Царево, Ивайловград и др. - ще продължат да предлагат всички тези услуги, да правят кръвни изследвания, ренгентови снимки и др.
Различното ще бъде само наименованието - "медицински центрове"
които ще разполагат с лабораторна техника, рентгенови апарати, определени специалисти, и ще вършат всичко, което и досега.
Нанев припомня, че от 1 февруари ще започне създаването и на спешни денонощни центрове към филиалите за спешна медицинска помощ в страната - именно в области, където няма да работят лечебни заведения.
На лекарите от доболничната и болничната помощ, специалистите и екипите за спешна помощ, ще се плаща по 100 лева за 12-часово дежурство.
Според депутата от Коалиция за България Янаки Стоилов обаче въвеждането на допълнителни изисквания към болниците от НЗОК може да доведе до намаляване с над 50% на дейностите, допустими за извършване и съответно заплащани.
Сред цитираните от лекари други "абсурдни" решения на МЗ са да има по двама специалисти в едно отделение, за да може дадена болница да сключва договор по клинична пътека с НЗОК, хирург да прави определен брой операции на година, за да може болницата му да сключва договори за различен вид операции и т.н.
НЗОК заплаща изцяло лечението по клинична пътека, заедно с лекарствата и консумативите, с изключение на случаите, които са изрично упоменати. То включва и контролен преглед след изписването.
Янаки Стоилов направи мрачната прогноза, че ще последва масово изнасяне на специалисти към най-големите градове в страната, а - както вече се случва с много от медицинските ни сестри -
останалите лекари просто ще емигрират
За опозицията "високото качество на здравеопазването" е само лозунг, зад който голяма част от хората практически ще се останат без здравна помощ.
За особено уязвими се смятат цели региони като Северозападна и Североизточна България и Родопите.
В декларация кметове от Асоциацията на родопски общини (АРО) например настояха за приоритетно отношение и запазване на общинските болници в Родопите. Според общинарите в 150-те общински болници в страната се лекуват около 25% от всички пациенти в болничната помощ.
Тези заведения обслужват 2.5 млн. българи, предимно от райони със застаряващо население, висока безработица, ниски доходи и трудно достъпен терен, се посочва в декларацията.
Имате предателство във вашите редици
и е ваша работа да потърсите тази отговорност, обърна се пък към самите лекари Теодора Захариева, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването.
Тя сподели усещането на медиците от Асоциацията на болничните заведения, които в петък се събраха на кръгла маса, че управляващите нямат ясна визия за здравните реформите.
Според нея самите пациенти трябва да определят коя болница да се затвори и коя не, тъй като най-тежките последици щели да бъдат именно за тях.
Д-р Иван Флоресков от берковската болница пък припомни данни от 2008 г., според които през общинските болници е преминавало 80 на сто от населението на страната, но те са получили само 20% от бюджетните средства.
Министър Нанев отхвърля всички тези притеснения като "спекулации"
и настоява да се прави разлика между между болнична и доболнична помощ. Съществуват ясни европейски стандарти и не може една болница с четирима лекари като в Ивайловград например да се нарича така, даде пример той в интервю за Би Ти Ви.
Има политически натиск и атака, каквото и да направим, ще бъдем атакувани, заключи той.
Все още няма болница в страната, за която категорично да се каже, че ще бъде затворена, успокои и доцент Стоян Александров, експерт в МЗ по телевизия Про.бг. По думите му всякакви цифри през изминалата седмица са внасяне на излишно напрежение.
"Болниците, които се е предполагало, че ще прекратят работа с НЗОК, все пак са успели да подадат документи за поне една или две клинични пътеки.
По отношение на трансформацията им препоръчвам да се изчака един-два месеца, да се получат данните от здравната каса и тогава да може тези болници да бъдат ориентирани към един нов пазар на предлагане на медицински услуги.
Към момента не са ясни и сроковете,
в които заведенията следва да се преструктурират или затворят, а персоналът да намери други алтернативи", отбеляза доц. Александров.
Междувременно от Българския лекарски съюз (БЛС) настояха медицинските стандарти да бъдат формирани заедно с представители на съсловието и да влязат в сила с приемането на закон за създаването на медицински стандарти.
Лекарите категорично не приемат и заповедта на здравния министър да се приемат и лекуват безотказно здравно неосигурени лица без яснота как ще бъде платено за лечението им.
От БЛС настояха за гратисен период при въвеждането на нови правила за преструктуриране не по-малко от година, за стратегия с ясни критерии, реални срокове и адекватно финансиране.
Източник:
БГНЕС
