Според здравното министерство (МЗ) провежданите реформи са за благото на пациента, тъй като ще ограничат броя на болниците по малките населени места, неспособни да предложат качествена болнична помощ, в които и сега хората лежали от немай къде.
През тази цедка ще минат само високотехнологичните и разполагащи с достатъчно специалисти заведения - в големите градове и областни центрове, където обикновено се настаняват пациентите с по-сериозни оплаквания.
Логиката на правителството е, че всичко това ще вдигне общото ниво на медицинските грижи, ще създаде ясни критерии и стандарти за работа на болниците, ще оптимизира разхода на средствата, като същевременно няма да лиши пациентите от провинцията от елементарна и неотложна помощ.
От другата гледна точка обаче са страховете на опозиция, лекари и пациенти, че тече процес на масово и хаотично затваряне на болници, че главните потърпевши ще са предимно пациентите от малките градове и села, които ще трябва да изминават километри за едно измерване на кръвното.
Това, веднага увери министър Нанев, няма да се случи, тъй като болниците под въпрос - в Трън, Брезник, Годеч, Тервел, Любимец, Царево, Ивайловград и др. - ще продължат да предлагат всички тези услуги, да правят кръвни изследвания, ренгентови снимки и др.
Различното ще бъде само наименованието - "медицински центрове"
които ще разполагат с лабораторна техника, рентгенови апарати, определени специалисти, и ще вършат всичко, което и досега.
Нанев припомня, че от 1 февруари ще започне създаването и на спешни денонощни центрове към филиалите за спешна медицинска помощ в страната - именно в области, където няма да работят лечебни заведения.
На лекарите от доболничната и болничната помощ, специалистите и екипите за спешна помощ, ще се плаща по 100 лева за 12-часово дежурство.
Според депутата от Коалиция за България Янаки Стоилов обаче въвеждането на допълнителни изисквания към болниците от НЗОК може да доведе до намаляване с над 50% на дейностите, допустими за извършване и съответно заплащани.
Сред цитираните от лекари други "абсурдни" решения на МЗ са да има по двама специалисти в едно отделение, за да може дадена болница да сключва договор по клинична пътека с НЗОК, хирург да прави определен брой операции на година, за да може болницата му да сключва договори за различен вид операции и т.н.
НЗОК заплаща изцяло лечението по клинична пътека, заедно с лекарствата и консумативите, с изключение на случаите, които са изрично упоменати. То включва и контролен преглед след изписването.
Янаки Стоилов направи мрачната прогноза, че ще последва масово изнасяне на специалисти към най-големите градове в страната, а - както вече се случва с много от медицинските ни сестри -
останалите лекари просто ще емигрират
За опозицията "високото качество на здравеопазването" е само лозунг, зад който голяма част от хората практически ще се останат без здравна помощ.
За особено уязвими се смятат цели региони като Северозападна и Североизточна България и Родопите.
В декларация кметове от Асоциацията на родопски общини (АРО) например настояха за приоритетно отношение и запазване на общинските болници в Родопите. Според общинарите в 150-те общински болници в страната се лекуват около 25% от всички пациенти в болничната помощ.
Тези заведения обслужват 2.5 млн. българи, предимно от райони със застаряващо население, висока безработица, ниски доходи и трудно достъпен терен, се посочва в декларацията.
Имате предателство във вашите редици
и е ваша работа да потърсите тази отговорност, обърна се пък към самите лекари Теодора Захариева, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването.
Тя сподели усещането на медиците от Асоциацията на болничните заведения, които в петък се събраха на кръгла маса, че управляващите нямат ясна визия за здравните реформите.
Според нея самите пациенти трябва да определят коя болница да се затвори и коя не, тъй като най-тежките последици щели да бъдат именно за тях.
Д-р Иван Флоресков от берковската болница пък припомни данни от 2008 г., според които през общинските болници е преминавало 80 на сто от населението на страната, но те са получили само 20% от бюджетните средства.
Министър Нанев отхвърля всички тези притеснения като "спекулации"
и настоява да се прави разлика между между болнична и доболнична помощ. Съществуват ясни европейски стандарти и не може една болница с четирима лекари като в Ивайловград например да се нарича така, даде пример той в интервю за Би Ти Ви.
Има политически натиск и атака, каквото и да направим, ще бъдем атакувани, заключи той.
Все още няма болница в страната, за която категорично да се каже, че ще бъде затворена, успокои и доцент Стоян Александров, експерт в МЗ по телевизия Про.бг. По думите му всякакви цифри през изминалата седмица са внасяне на излишно напрежение.
"Болниците, които се е предполагало, че ще прекратят работа с НЗОК, все пак са успели да подадат документи за поне една или две клинични пътеки.
По отношение на трансформацията им препоръчвам да се изчака един-два месеца, да се получат данните от здравната каса и тогава да може тези болници да бъдат ориентирани към един нов пазар на предлагане на медицински услуги.
Към момента не са ясни и сроковете,
в които заведенията следва да се преструктурират или затворят, а персоналът да намери други алтернативи", отбеляза доц. Александров.
Междувременно от Българския лекарски съюз (БЛС) настояха медицинските стандарти да бъдат формирани заедно с представители на съсловието и да влязат в сила с приемането на закон за създаването на медицински стандарти.
Лекарите категорично не приемат и заповедта на здравния министър да се приемат и лекуват безотказно здравно неосигурени лица без яснота как ще бъде платено за лечението им.
От БЛС настояха за гратисен период при въвеждането на нови правила за преструктуриране не по-малко от година, за стратегия с ясни критерии, реални срокове и адекватно финансиране.
Последвайте ни
