В сяко трето българско дете до 7-годишна възраст страда от наднормено тегло, коментира пред БТА проф. Стефка Петрова, специалист по хранене в Националния център за обществено здраве и анализи.
Данните са от проучване, извършено през 2013 г. сред 3300 деца от цялата страна. Подобно проучване е било извършено и през 2008 г. в същите училища.
Резултатите сочат, че има тенденция към увеличаване на броя на децата с наднормено тегло и затлъстяване. Тревожно е, че честотата на затлъстяване се увеличава, което създава рискове за развитие на диабет или други сърдечно-съдови заболявания заради нарушаване на липидния статус, коментира специалистът.
Последователна национална политика за храненето на децата липсва, а малките
не получават адекватна информация за хранителни режими нито в училище, нито от родителите си,
каза проф. Петрова.
Храненето, което се опитваме да въведем в детските градини и училищата не винаги има позитивни промени в резултатите.
Това, което се предлага в училищните бюфети, много често не отговаря на това, което би трябвало да е съгласно наредбата за здравословно хранене. Училищното ръководство трябва да следи за спазването на тази наредба, допълни проф. Петрова.
Тя напомни, че има и родителски настоятелства, които също биха могли да упражнят подобен контрол и да сигнализират.
Не може всеки ден във всяко училище да има контролни органи. Оказва се, че децата нямат достатъчно плодове и зеленчуци, а храната, която се предлага понякога дори не е вкусна, добави тя.
По думите на проф. Петрова
теглото на майката преди да забременее е от особено значение за теглото на детето.
Ако майката е склонна към затлъстяване, то и детето ще се роди едро и с подобна склонност, което пък е риск от развитие на диабет.
Бързото наддаване на тегло на новороденото също е предпоставка за затлъстяване, според проф. Петрова.
Затлъстяването на майката създава лош модел на хранене у децата, каза още специалистът и уточни, че подобна връзка не е открита между затлъстял баща и дете.
Истинската профилактика на затлъстяването започва в най-ранна детска възраст,
каза проф. Светослав Ханджиев, председател на Асоциацията по затлъстяване и съпътстващите го заболявания.
Родителите са ангажирани и оставят на заден план детето и неговото хранене. Те трябва да възпитават у децата навици за хранене и движение. Необходимо е достатъчна консумация на плодове и зеленчуци, на вода, сън и физическа активност. Много е важно и консумацията на мляко и млечни продукти.
Изследвания сочат, че българските деца консумират много малко мляко.
На ден е нужно до 280 грама кисело мляко или други млечни продукти, както и толкова прясно мляко, препоръчва експертът.
Спазването на традициите в храненето има голямо значение в предпазването от различни болести.
Проучвания показват, че храненето в България в края на XIX първата половина на XX в.
е много близко до т.нар. средиземноморска диета, за която се смята, че е най-подходяща за предпазване от сърдечно-съдови заболявания.
Плодовете и зеленчуците, които се консумират в тази диета, са много богати на антиоксиданти.
Лукът, чесънът, гроздето, боровинките, лютеницата съдържат мощни антиоксиданти. Българското червено вино съдържа най-изразените антиоксиданти.
Не е необходимо да се ходи в аптеката, ако хората използват всички тези продукти, съветват специалистите.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!