Днес е Възкресение Христово - Великден. Това е най-големият празник за всички християни, наричан празник на всички празници.
Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.
През тази година датата на Великден съвпада и заедно празнуват източноправославните, католиците и арменците.
Великден е сред така наречените подвижни празници и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние.
Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той започва седем седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и на смъртта му на кръста. През това време християните трябва да се покаят, да очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят за достойното посрещане на християнския празник.
Според народната традиция
Великден отбелязва възкръсването
на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.
И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което определя
колоритността на българския Великден.
Обредните хлябове за празника се месят на Велики четвъртък. Украсяват се с различни шарки, изваяни от тесто, като повечето изображения имат символично значение. Обикновено в украсата се включват червени и бели яйца. Приготвят се по няколко обредни хляба - един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и
за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.
Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на XVII в. във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците "панетоне", а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915-1920 г.
В навечерието на самия Великден
се ходи на църква,
където се отслужва тържествено богослужение. Точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите "Христос Воскресе".
След празничното богослужение християните отнасят запалените свещи вкъщи. На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.
По традиция през празничните дни на Великден се
посещават
родители и кумове,
като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание.
На Великден е
първото хоро, което се играе след Сирни
Заговезни.
То е буйно и весело. И е израз на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.
Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава "Христос Возкресе".
