Великден е!

Днес е Възкресение Христово - Великден. Това е най-големият празник за всички християни, наричан празник на всички празници. 

Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.

През тази година датата на Великден съвпада и заедно празнуват източноправославните, католиците и арменците.

Великден е сред така наречените подвижни празници и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние.

Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той започва седем седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и на смъртта му на кръста. През това време християните трябва да се покаят, да очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят за достойното посрещане на християнския празник.

Според народната традиция

Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.

И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което определя

колоритността на българския Великден.

Обредните хлябове за празника се месят на Велики четвъртък. Украсяват се с различни шарки, изваяни от тесто, като повечето изображения имат символично значение. Обикновено в украсата се включват червени и бели яйца. Приготвят се по няколко обредни хляба - един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и

козунаците

за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.

Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на XVII в. във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците "панетоне", а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915-1920 г.

В навечерието на самия Великден

се ходи на църква,

където се отслужва тържествено богослужение. Точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите "Христос Воскресе".

След празничното богослужение християните отнасят запалените свещи вкъщи. На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.

По традиция през празничните дни на Великден се

посещават родители и кумове,

като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание.

На Великден е

първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни.

То е буйно и весело. И е израз на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.

Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава "Христос Возкресе".