Свободата на словото започва да се връща в дневния ред на българското общество, което означава, че то е разтревожено и започва да се притеснява отново какво се случва.
Това заяви медийният експерт и председател на СЕМ Георги Лозанов на кръгла маса "Европа в медиите и медиите в Европа", която е днес в София по повод на Световния ден на свободата на словото.
Падането на свободата на словото е тенденция и в други европейски държави в момент на криза.
За да могат медиите да съществуват, им трябва ресурс и във връзка с генерирането на този ресурс има заплаха за свободата на словото, отбеляза Лозанов.
Той коментира четири източника за финансиране на медиите.
Държавата беше традиционният враг на свободата на словото, характерно в началото на прехода. Сега обаче тя не е в тази основна роля на виновник, посочи Георги Лозанов.
По думите му втори източник на финансиране на аудиторията е крайният потребител, върху който икономическата тежест намалява. Търси се по-масов продукт и в този смисъл това е заплаха за качеството му, посочи медийният експерт.
Свикнали сме да смятаме, че най-добре от гледна точка на независимостта е медиите да могат да се самоиздържат, но когато парите им минават през спонсорство и реклама, тогава вече независимостта е все повече илюзия, каза Георги Лозанов. Той добави, че
спонсорите и рекламодателите оказват влияние върху съдържанието.
По думите му четвъртият източник на финансиране на медиите са капиталите от другаде, които се оказват особено важни в момент на криза.
Преходът създаде много повече медийни канали, отколкото рекламно поле, така че все повече навлизат капитали от другаде и това започва да деформира картината, която стига до крайния потребител, посочи Георги Лозанов.
Според него има свобода на говоренето, но свободата на словото е преди всичко свобода на слушането. Струва ми се, че българската свобода на словото като свобода на говорещите е много по-добре, отколкото свободата на словото на слушащите, заяви той.
Проблемът в нашата среда е, че има хибридни модели, където не можеш да различиш докъде е сериозната преса, къде е некачествената, смята Лозанов.
Като най-голям враг на свободата на словото на форума, в който участват френски и германски експерти, бяха посочени намаляването на гражданския натиск върху медиите, липсата на желание на журналистите да се борят срещу враговете, които възпрепятстват свободата на словото, липсата на стимулиране от страна на читателите да се променят някои неща, схващането, че информацията е продукт, и свръхкомерсиализацията на медиите.
Немският специалист Карл Гейбъл посочи германския опит и открои, че в неговата страна най-висш приоритет е да се работи за истината.
Сред правилата в Германия е никакъв вид реклама да не се включва в журналистическия текст. Освен това приемането на подарък от репортер на стойност над 35 евро се смята за облагодетелстване.
Ако при мен дойде издателят и ми каже за какво да пиша, аз имам правото да откажа и за това не мога да бъда санкциониран, даде друг пример Гейбъл.
