Медийната свобода се отлага?

Намери се отговорник за медийната свобода - не държавата с възможната й цензура, а читателят и неговата грамотност. Колкото по-образовани са четящите хора, толкова по-висока степен на свобода съществува в медиите, пише Татяна Ваксберг в коментар за "Дойче веле".

Откритието принадлежи на Инициативата за европейски политики към Институт "Отворено общество" и представлява първото защитимо с факти твърдение, че лошото управление на една страна не прави непременно медиите й по-малко свободни.

Дори бедността на една страна не се отразява на медийната свобода. Отразява й се обаче лошото качество на образованието.

Според изследването новите страни-членки на ЕС много бързо догонват старите членове по показателя "медийна свобода". Но има две страни, за които това общо правило не важи - Румъния и България. Това са и двете единствени държави в съюза, които се намират дори под минималния стандарт по показателя за свобода в медиите.

Изследователите са търсили отговор на въпроса кое обуславя това положение и са го открили в качеството на образованието. Двете най-силно изоставащи страни се оказват и страни с по-слаби образователни системи измежду новите страни-членки.

Според авторите на изследването изводът е съвършено очевиден - ако България иска да има свободни медии, тя трябва да предприеме спешни реформи не къде да е, а именно в образователната сфера.

Грамотни читатели = свободни медии

Този извод е качествено различен от всичко, съобщавано досега за свободата на словото. До този момент е прието да се твърди, че ако в медиите няма свобода, то за това са виновни или политиците, които налагат политическа цензура, или собствениците, които налагат корпоративна цензура, или журналистите, които си налагат автоцензура, или и трите наведнъж.

Очевидно тези фактори продължават да имат своето място в историята, но тежестта на това място зависи от това колко образована е публиката.

Една добре образована публика надали би допуснала чак такъв размах на цензура и автоцензура, какъвто е нужен за трайното заемане на предпоследното място по свобода в Европа.

Впрочем, свободата е точно онази тема, която традиционно отсъства от медиите, както отсъства и темата с правата на човека. Това са две области, в които се правят основните изследвания на международни правозащитни организации, но които будят по-скоро досада на местна почва.

Сегашният пример не е по-различен - очевидно първото условие за това да нямаш свобода е в това да не усещаш нито липсата й, нито важността й.

Що се отнася до твърдението, че за да има по-свободни медии трябва да има и по-грамотни читатели, надеждата е, че изследователите грешат. Да са прави би означавало, че свободните медии се отлагат с едно-две поколения, не по-малко.