С ърдечно-съдовите заболявания са най-големият причинител на смърт в света - със сериозна преднина те превъзхождат онкологичните заболявания, травматизма, войните, коментира пред БТА председателят на Дружеството на кардиолозите доц. Иво Петров, в навечерието на Световен ден на сърцето - 29 септември.
Той се отбелязва от 2000 г. и през тази година ще премине под мотото "Тръгни по пътя на здравото сърце". Основен акцент е превенцията на детското и женското здраве.
Всяка година сърдечните заболявания причиняват близо 1/3 от всички смъртни случаи на земята (над 17 млн. живота годишно). Ако ръстът в стойностите продължи - към 2030 г. над 23 млн. души годишно ще умират от сърдечни заболявания.
В Европа тези болести причиняват 47% от смъртността (52% при жените и 42% при мъжете). Основни проявления са коронарната болест на сърцето и инсултът.
У нас процентът е още по-висок - над 60% от всички смъртни случаи се дължат на сърдечно-съдови заболявания.
Най-засегнати са хората над 55-годишна възраст - в 91% от случаите. Въпреки че рискът е по-голям за хората в по-напреднала възраст, случаи на инсулт сред младите хора до 35 години също има - близо 200 през 2012 г.
В България, за разлика от повечето европейски държави, мозъчният инсулт превъзхожда като честота и като смъртност миокардния инфаркт, коментира доц. Петров.
По думите му "фаталните инфаркти", които са били по 5-6 хил. на година, сега са паднали до 1500 - 1800 на година, което е резултат на добрата мрежа от инвазивни лаборатории и оптимизиране на логистиката за доставяне на болния от инфаркт пациент до инвазивна лаборатория.
Мит е, че сърдечно-съдовите заболявания засягат само възрастните хора и предимно мъжете, посочи доц. Петров. Особено над 55-годишна възраст, след менопаузата, когато отпада предпазното действие на женските полови хормони, жените настигат мъжете по сърдечно-съдова заболеваемост и по смъртност.
Децата също са застрашени от сърдечни заболявания. Рискът се увеличава многократно с неправилното хранене, липсата на физическа активност и излагането на вредна среда, причинена от тютюнопушене, например.
Рисковите фактори обаче са преодолими с превенция и желание.
Над 80% от преждевременните смъртни случаи от сърдечно-съдови заболявания биха могли да се предотвратят чрез здравословна диета, редовни физически упражнения и въздържане от тютюнопушене, посочват специалистите.
Тютюнопушенето остава основен проблем в борбата със сърдечните заболявания. Всеки втори пушач умира от свързани с тютюнопушенето болести. Всяка година пасивното тютюнопушене убива повече от 600 хил. непушачи в световен мащаб, в това число и не малко деца.
Преодоляването на този вреден навик намалява наполовина риска от заболявания на сърцето.
В рамките на две години след спирането на пушенето, рискът от сърдечно-съдови заболявания намалява значително, а за 15 години той достига този при непушач.
Специалистите съветват да се ограничи и употребата на алкохол.
Нездравословното хранене е свързано с четири от десетте водещи смъртоносни риска, обясни Петров. Избягването на храни с високо съдържание на сол, захар и вредни мазнини, съчетано с редовен прием на плодове и зеленчуци ще подобри физическото състояние и ще намали риска от сърдечни болести.
Затлъстяването при деца и възрастни в Европа остава на високи нива, въпреки наличието на значителни вариации измежду страните.
Липсата на физическа активност причинява 6% от световната смъртност. Наднормено тегло, диабет и липса на физическа активност при децата са основна причина те да развиват сърдечно-съдови заболявания като възрастни.
От Дружеството на кардиолозите предлагат автоматични дефибрилатори, или както е точното им име кардиовертер-дефибрилатори, да бъдат
поставени на оживени обществени места като училища, автогари, жп гари и аерогари, метро и др.
Тези апарати могат да бъдат използвани за оказване на животоспасяваща помощ на пострадал до идването на специализиран екип.
По думите на доц. Петров такава практика има в редица развити държави като САЩ, Япония и западноевропейските страни. В този процес първата стъпка, обаче, е промяната на законодателството, обясни кардиологът.
Трябва да се либерализира възможността в законите кардиовертер-дефибрилатори да могат да ползват не само лекари, каквото е изискването в момента, каза Петров.
Според него в миналото е било обосновано такъв вид апарати да се ползва само от обучени лекари. В последните години обаче технологията толкова много е напреднала, че кардиовертер-дефибрилаторите вече са автоматични. Само при поставяне на т. нар. "лъжици" върху гърдите на пациента, апаратът сам определя дали пациентът има смъртоносна тахикардия или камерно мъждене и сам прави разряд, обясни кардиологът. Не са необходими някакви сложни знания и медицинска компетентност, за да бъде такъв апарат добре употребен от правилните и обучени хора, смята лекарят.
Необходимо е да се увеличи броят на служебните лица, които са обучени и на които е разрешено да работят с дефибрилатор - като пожарникари, полицаи, медицински сестри, фелдшери и др., смята доц. Петров.
