Спешната помощ: Ползват ни за такси до джипито

С 40% са се увеличил повикванията към "Бърза помощ" в София от началото на 2012 г., съобщи шефът й Георги Гелев, цитиран от БоленЗдрав.

Дневната смяна поема около 300 повиквания, а нощната - близо 200.

Екипите в линейките изнемогват, нямат време дори за кратка почивка по време на смяната, описа картината той. Причината е, че на смяна работят едва 18-20 екипа при необходими 30.

Има много незаети места, защото условията на труд не са атрактивни - стартовата заплата на лекар е 530 лв., а на специалист - 690 лв.

Гелев обаче отрече информациите, че в София само за ден са починали девет души, без да дочакат линейка.

По думите му става дума за "мъртво проверителство" - понякога човекът бил на практика мъртъв, но близките викали линейка, тъй като не осъзнавали, че вече нищо не може да се направи.

Спешните медици установявали на място постмортални петна, например, които издават, че човекът не е жив от поне два часа. В други случаи пък роднините искали съдействие за издаване на известие за смърт, което да улесни формалностите около погребението.

От тел. 112 не бавят сигналите, но пък всяко обаждане

е представяно като спешен случай, отбелязва още лекарят.

Не били малко случаите, когато на място лекарят установявал коренно различна картина от съобщеното по телефона. Бяхме вбесени, когато се разбра, че екип е викан за 50-годишен мъж, одраскан от котка, дава пример Гелев.

По думите му има много причини за увеличените обаждания към "Бърза помощ", особено покрай по-голямата заболаеваемост в студеното време и тъй като някои пациенти не можели да открият личните си лекари.

В момента шефът на "Бърза помощ" пише доклад до здравния министър Стефан Константинов с конкретни предложения за мерки. От пресцентъра на МЗ потвърдиха, че чакат рапорта.

По данни на ведомството най-натоварени са спешните центрове в София, Варна и Пловдив. В много от

по-малките общини имало по едва две-три обаждания на денонощие

Още през май 2011 г. здравното министерство представи концепция за модернизиране и реорганизация на спешната помощ. За нея обаче са необходими общо 150 млн. лв., при предвидени в бюджета 75 млн. лв. за цялата страна.

От поисканите от министър Константинов допълнителни 75 млн. лв. за спешната помощ Министерският съвет даде само още 10 млн. лв., и то от бюджета на НЗОК, който е от събрани вноски от гражданите.

МЗ неведнъж е изпращало аргументирани искания за още пари до министър Симеон Дянков, но досега положителен отговор няма. За да даде средства от общия си бюджет, ведомството трябва да ги отклони от други разходни пера - психиатрична помощ или др.

Ето какво пише пък д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешна помощ,

в отговор на обвиненията за бавенето на линейките:

"При нас (в България - бел.ред.) спешните адреси са снети медицински некомпетентно от тел. 112, а от оскъдната и неточна информация, предадена ни от тях, трудно диференцираме за какво всъщност става дума.

Изнервени, пациентите или близките им не желаят повторно да бъдат разпитвани и екипът тръгва със съмнение за инфаркт, който на място се оказва температурно състояние. Печалното е, че понякога потегляме към припаднал в съзнание, който се оказва починал.

Липсата на алгоритми за приемане на адреси, обещавани от месеци от МЗ допълнително усложнява диференцирането на степента на спешност.

92-те неотложни кабинета в страната, освен че са крайно недостатъчни, по никакъв начин не разтоварват нашите 180 спешни кабинети по филиалите, където денонощно се преглежда амбулатория и се правят манипулации.

Повечето неосигурени пациенти предпочитат да се прегледат безплатно от "Спешна помощ",

пристигнала на крака в дома им, отколкото да заплатят 30 лв. за лекарски преглед в неотложния кабинет. Не са редки и случаите, когато ни викат за издаване на смъртен акт на отдавна починал пациент, защото не могат да се свържат с личния си лекар.

Зачестяват случаите и на пациенти, които си правят чрез нас профилактичен преглед, от страх да не се случи нещо.

Как да обясним на тези пациенти, че възможностите ни са ограничени и нямаме мобилни лаборатория и ретген? Когато ни викат на подобни прегледи те или ще ни използват за такси до кабинета на личния си лекар, или просто няма да бъдат консултирани в необходимия обем.

В резултат на всичко това лавина от повиквания залива нашите районни координационни централи и за съжаление

все по-често сме принудени да изпълняваме адресите по реда на постъпването им, за да не ги бавим, вместо да ги диференцираме по спешност, което за момента е невъзможно.

Това, за нещастие, ще е причина и за в бъдеще да загиват хора заради закъснението на оказваната помощ...".