Това, заедно с промяната на метода на финансиране на диагностично свързани групи, ще стимулира добрите практики, коментира здравният министърът Стефан Константинов след днешното заседание на кабинета.
На него бяха приети промени в Закона за лечебните заведения.
Промените предвиждат още клиничните лаборатории да се управляват от лекар, а общопрактикуващите лекари да имат възможност да работят и да бъдат съучредители на медицински и на диагностично-консултативни центрове.
Според министъра това ще позволи интегрирано обслужване на населението.
Болниците се задължават да имат и информационно звено, което е важно за електронния обмен на данни.
Вече ще се говори за максимален брой болници, с които може да се сключва договор, съобщи още Константинов.
По думите му това означава, че за всяка област ще има специализирани и многопрофилни болници, с които НЗОК ще може да сключва договори и които ще могат да ползват ресурси от държавния бюджет.
Според министъра така болниците ще се конкурират,
а там, където има свръхпредлагане на болнични услуги, ще има допълнително ограничение - броят на договорите, които здравната каса ще сключва с болници, не може да превишава тези, сключени предходната година.
Има девет области със свръхпредлагане на болнични услуги и ако някой иска да работи със НЗОК, трябва да покаже по-добри резултати, обясни министърът.
Критериите, по които здравната каса ще решава дали да сключва договор, са много ясни, смята Константинов.
Сред тях са: колко болни са минали през болницата, с каква апаратура и с какви лекари разполага тя, какви и колко заболявания се лекуват там.
Високотехнологичните методи на лечение пък ще бъдат регулирани на национално ниво - става въпрос за инвазивната кардиология, трансплантациите, кардиохирургията, роботизираната хирургия.
С приетите от правителството днес промени в Закона за лечебните заведения се дава също възможност за оказване на първична извънболнична медицинска помощ от диагностично-консултативните, медицинските и медико-денталните центрове с цел да се осигури по-бърз и лесен достъп на пациентите до нея.
С проекта се създава и "дневен стационар" към болниците
и останалите лечебни заведения. В него може да се извършва диагностика, лечение и наблюдение на пациенти, които не изискват пренощуване в лечебното заведение.
Въвежда се и минимален брой легла за болниците - 30 за специализирани и 60 за многопрофилни. Когато специализираните болници функционират само като дневен стационар, минималният брой легла, с които трябва да разполагат, е 10.
Няма да посочваме центровете поименно, но за да гарантираме качеството, ще кажем на какво население какъв център е нужен, обясни Константинов.
Здравната каса ще избере най-добрите от тях, като така ще се концентрира ресурс и ще се гарантира качеството, смята министърът.
Няма и да стимулираме преглеждането на здрави хора само за да поддържаме центрове, които не могат да си оправдаят съществуването, обеща още той.
Променя се и философията на националната здравна карта
Занапред тя ще показва не само наличните лечебни заведения, а и необходимия им брой по области. В нея ще се съдържа максималният брой болници по региони, с които НЗОК може да сключва договор, както и тези с високотехнологични методи на лечение, които може да се финансират от републиканския бюджет.
С приемането на здравната карта не се поставя за цел закриване на болници, но новосъздаваните няма да могат автоматично да сключват договори със НЗОК и да получават финансиране от нея, уточни министърът.
Той отбеляза, че нови болници се правят само в големите градове, където вече има достатъчно лечебни заведения.
По думите му в следващ етап, през 2012 г., може да се
обединят държавни болници и така да се оптимизират
разходите, като от това ще спечелят общинските болници в по-слабо населените райони.
В малките общини, където не е възможно да има болници, те ще се преструктурират в консултативни медицински центрове и стационари и за това ще получат по 2 млн. лв. по европрограми, каза Константинов.
Правителството одобри и предлага на Народното събрание да приеме промени и в Закона за медицинските изделия, съобщи пресслужбата на кабинета.
С проекта се правят промени и в Закона за здравето, според които занапред болниците ще бъдат задължени да купуват всички медицински изделия, които използват за лечение на пациентите си, и да им ги предоставят на същите цени.
По този начин ще се спрат порочните практики на "гаражна търговия" с медицински изделия от определени фирми и продажбата им на високи цени на болните хора.
Законопроектът беше публикуван за публично обсъждане в сайта на Министерството на здравеопазването.
Източник: БТА
Последвайте ни
