В статия, озаглавена
"Румънците в България учат езика си скришом"
се разказва как двама румънци от Видинско били "прескочени" от българите при преброяването през февруари.
От близо година румънското малцинство в България не е получило нито стотинка за поддръжка на 17-те училища, в които се учи на майчин език. Румънската държава започна да финансира преди пет години изучаването на езика в населените места с румънско население, посочва вестникът.
Курсовете се провеждат само в събота и неделя, а училищата са импровизирани - в домовете на учителите, където деца и възрастни се събират на маса в трапезарията. Заплащането на учителите е минимално - по 100 евро на месец.
Преди два дни представители на Съюза на етническите румънци в България "АВЕ" - Иво Филипов Георгиев и Николай Маринов Пачев - пристигнали в Букурещ, за да поискат помощ от департамента за румънците от цял свят към Министерството на външните работи.
В докладна записка, подадена и в румънското президентство, те искат помощ за запазването на националната идентичност и спиране на процеса на асимилация на юг от Дунав, като посочват, че един от пътищата за това е подкрепата към тези училища, пише "Адевърул".
Иво Георгиев, председател на съюза, разказва, че заради бедността младите хора напускат района и след две-три години забравят и езика.
Той напомня, че регионът около Видин е определен като най-беден в Европейския съюз и това е "последният лост на процеса на асимилация - да доведеш човек до просешка тояга и да го накараш сам да напусне зоната".
За пет години през импровизираните училища по румънски са минали 900 ученици от района на Видин, Козлодуй и Плевен. На юг от Дунав има 98 румънски села, посочва в. "Котидианул".
В България изучаването на румънски само по себе си е риск, отбелязва вестникът, като цитира учителя Николай Пачев: "Идват хора на 70 години, за да научат внуците си на азбуката. Ако дойдат родителите на малките, ще загубят работата си, ако се разбере, че учат румънски език. Интересът е голям, но майките започнаха да ги спират, за да не станат "румънци".
Румънците твърдят, че били пресирани от българските власти по време на преброяването
през март да се обявят за българи, а не за румънци, чрез чиновническа хитрост. Преброителят, който идвал у тях да попълни формулярите, им казвал от самото начало, че рубриките, отнасящи се до майчиния език, етническата принадлежност и религията "не са задължителни" и ги прескачал.
Пачев поискал да отговори на тези въпроси. "Тогава жената смени химикалката с молив и написа с молив "румънски". Попитах защо пише с молив, тя каза: "за да не объркам нещо". По мое настояване написа "румънски" с химикал", казва той, като отбелязва, че във формуляра не е имало рубрика за румънски език или етнос, а само "българи, турци и роми и други".
Департаментът за румънците от цял свят към румънското външно министерство уточни за "Адевърул", че е наясно със ситуацията.
Началникът на отдела Еуджен Томак заяви, че се е срещнал с представителите на румънците в България и че Румъния възнамерява да разшири проекта за изучаване на румънски език под координацията на Института по румънски език в България.
По отношение на преброяването той посочи, че "е в течение с цялата ситуация, но трябва да се изчакат официалните резултати".
По неофициални данни в България живеят 300 хиляди румънци, отбелязва "Адевърул".
В началото на март т.г. Съюзът на етническите румънци в България публикува обширен доклад, в който са посочени подробно "методите и средствата, използвани от десетки години от българските власти за асимилиране на румънците (власи, арумъни, мегленорумъни)".
През февруари т.г. от ВМРО вдигнаха тревога
за "незаинтересоваността на българската държава към действията на емисари от съседни страни у нас".
Зам.-председателят Костадин Костадинов даде за пример засечените в Северна България листовки, с които се агитира българско и циганско население да се самоопределя като румънско при преброяването.
"Докато медиите се замерват с флашки, се извършват изключително вредни за България опити от съседни държави, без може би Сърбия. Всички те се опитват всячески да накарат повече наши сънародници да декларират, че не са българи в България, а румънски, власи, македонци, гърци или турци в България".
ВМРО дори поиска среща с временно управляващия ДАНС Константин Казаков по този въпрос.
"Котидианул" цитира Георгиев и Пачев: "Въпреки заявената лоялност към българската държава, румънците, които търсят правата си, са смятани за "разрушители на държавата", "предатели на българския род" и дори "агенти на Румъния".
"Знае се, че ако едно лице говори румънски, то не може да еволюира в йерархията или да прогресира в съвременното общество", казва Иво Георгиев.
Той твърди, че по тази причина
някои членове на общността, отказват да признаят, че са румънци,
да говорят на румънски или да учат децата си на този език "от страх, че могат да загубят поста си".
В България съществува само една институция с преподаване на румънски език - гимназия в София, а там почти няма етнически румънци, посочва вестникът.
Президентът Траян Бъсеску е обещал да разгледа въпроса за създаване на румънски лицей във Видин.
Присъединяването към ЕС изглежда не предложи по-добри перспективи на малцинствата в България, отбелязва "Котидианул".
България беше остро критикувана през 2009 г. в доклад на Съвета на Европа по отношение на гарантирането на правата на малцинствата, основно във връзка с положението на турското малцинство, което се радва на най-големи права - парламентарно представяне и ежедневна емисия новини на турски език по държавната телевизия, посочва вестникът.
Статутът на малцинствата има огромен залог в България, като се има предвид демографският спад и преселването в западни страни, коментира вестникът. И добавя, че населението на България е спаднало на 7,3 милиона, а по неофициални данни на асоциациите на етническите малцинства българите не превишават с много половината от това население.
Източник: БТА
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
