В Консултативния съвет по пенсионната реформа обмислят как да става пенсионирането в близко бъдеще.
Идеята им, описана в "Труд" и други вестници, е да не се слага точна граница на възрастта, след която човек придобива право на пенсия, а да се определи период за това. Примерно между 60-65 години или между 63-65 години.
Според специалистите по този начин хората по-леко щели да възприемат промяната и да решават сами кое е по-изгодно за тях.
Ако това стане, всеки ще има право на избор и ще може да се пенсионира по желание в определен период от живота си. А не задължително и по волята на работодателя си, след като навърши определена възраст.
Въпрос на лично решение:
Дали да прекратиш трудовия си живот по-рано, примерно на 62 или 64 години, за сметка на малко по-ниска пенсия, която ще придобие пълния си размер в края на периода.
Или да останеш на работа и след 65 години и да получаваш бонуси за всяка година отгоре.
За да се случи това, ще трябва да бъдат направени промени в Кодекса на труда, които ще отнемат правото на работодателя той да прикани служителя си да излезе в пенсия, щом навърши определената възраст. Сега тя е 60 години за жените и 63 за мъжете.
Предвижда се също вече само коректните работодатели да запазят занапред намаления с 2% размер на осигуровките от началото на т.г. За другите той да бъде отменен и върнат в стария му вид.
Идеята е, че това намаление беше направено заради кризата, има временен характер и трябва да действа най-много 12-18 месеца, докато излезем от нея. То обаче може да остане като бонус за тези, които са използвали парите за запазване и разкриване на работни места, за подобряване на условията на труд и за плащане на заплати над минималните.
В Консултативния съвет смятат, че от пенсионното осигуряване трябва да бъдат премахнати всички плащания, които имат характер на подпомагане и те да се поемат от държавата. Това са социалните пенсии за старост, добавките за хора над 75 години и др., което ще намали значително разходите на пенсионния фонд.
