"Най-неприятното съсловие за мен са гейовете, защото те са съчетание от най-лошите качества на жената и най-долните качества на мъжа", заявява министърът на културата Вежди Рашидов в интервю за януарския брой на сп. "Биограф", който се продава от 25 декември 2011 г..
Изказването е в отговор на въпрос дали в него има нещо бейско по отношение на жените.
"Не съм властен човек, но съм силова личност. Обичам жената да носи женската си природа.
Не приемам бейското поведение - да искам тя да ми стои диван-чапраз, но държа на морала в поведението и движението на духа.
Ненавиждам една жена да прилича на травестит", казва още министърът.
Интервюто с Рашидов, което е по редица въпроси от личния му живот от най-ранно детство, е на Валерия Велева, която е зам.-главен редактор на в."Преса". Скулпторът говори за огромната любов към майка си, която умира при катастрофа, когато той е бил на 11 години, а също за копнежа си по дъщеря.
Запитан какво търси в жената - голото тяло или...? - министърът отговаря: "Аз съм единственият български художник, който няма в творчеството си женска фигура. Явно шекерната фабрика не ми е присърце. Драстичните неща са ме привличали. За мен женският образ не е формула за творчество".
Рашидов разказва, че когато има време, вечер в ателието си прави портрети на хора, които обича - сред тях той изброява Ал Пачино, Джон Ленън, Христо Стоичков.
"Има хора, които ме обичат, има и такива, които ме мразят. Но аз съм казвал крилата фраза, че не съм любовница на целия свят, за да ме обичат всички. Няма да се правя на герой, страх ме е от смъртта. Страх ме е от края на живота, защото бих искал още неща да направя. Да, живее ми се!", казва още Рашидов в интервюто.
Скулпторът разказва и за настойчивите опити на Шести отдел на Държавна сигурност да го вербува. Но признава, че преди да прочете досието си, не е знаел, че възнамеряват да го оженят за туркиня и да го използват по линия на "протурския национализъм".
"Беше ми странно това, защото с турци аз не съм имал възможност да контактувам. Влязох в 1966-а в Художествената гимназия и съм се движил само сред български среди. Животът ми мина само сред талантливи хора."
Списанието публикува многобройни откъси от досието на Рашидов, водено в Държавна сигурност, в което са описани опитите да бъде вербуван, а окончателната резолюция някакъв началник е "да не си губят повече времето с такъв философ и дурак..."
В интервюто Вежди Рашидов откровено говори за сложните си отношения с политиците Иван Костов и Ахмед Доган.
За Доган казва: "...в трудни моменти на изпитание той ме предаде. По-нататък започнах да анализирам цялото му поведение, а и като прочетох досието му, разбрах, че той просто е един възродител и нищо повече. И сложих точка. Всичко ми се пречупи.
И към него, както и към всички други, които са ме излъгали, не съм си спестил думите..."
А за Костов: "Между нас нямаше личен конфликт, но той беше решил да ползва властта и мускулите на властта, за да ме накаже. Аз не познавах този човек до мига, в който жена му направи една фондация от 200 специално подбрани интелектуалци, новите демократи. Това ми прозвуча фашистко.
Това бяха хора като Марин Георгиев, които отричаха Вапцаров. Тогава заявих в едно интервю, чене може в качеството си на глава на държавата да селектираш интелектуалците и да правиш подмяна на ценностната система. казах, че такъв опит са правили и Сталин, и Хитлер и това е една груба грешка.
Това интервю ме направи враг на Костов..."
Прочетени със закъснение от някой, който се почувствал засегнат, думите на Вежди Рашидов предизвикаха бурна реакция в социалната мрежа "Фейсбук", а редица анонимни участници във форуми при различни уеб сайтове настояват за оставка на министъра на културата.
