15

Орлин Тодоров е доцент в Нов български университет, преподава психоаналитични и психотерапевтични курсове. Член е на Българската асоциация по психотерапия. Практикуващ психотерапевт в клиника, специализирана за лечение на зависимости и личностови нарушения. Автор е на книги и статии по психоанализа и теория на културата.

Нежността, добротата са не само човешки ценности или желания, но и нужди, подкрепени от нашите инстинкти, ние имаме инстинкт да бъдем нежни и е много трудно да вървим срещу него, срещу собствената си природа, каза той в интервю за Vesti.bg.

Когато не можем да даваме нежност и грижа на другите, ние страдаме и сме болни.

Връзката с другите може да бъде и чрез агресията, доминацията, жестокостта, но това е свързване, което е травматично, носи разруха, включително и вътре в теб, добавя психотерапевтът.

Какво обаче ни пречи да бъдем нежни, бе един от въпросите към него.

Поводът за интервюто - проучване, което нарежда България на 9-то място сред 17 европейски държави по проява на нежност и доброта.

Най-нежни са унгарците, на последно място са чехите.

У нас 40% от анкетираните смятат, че проявяват нежност/доброта повече от веднъж на ден. Повече от половината от турците (56%) казват, че проявяват нежност няколко пъти на ден. Другите страни, проявяващи най-много нежност са Унгария (58%), Португалия (53%), Украйна (52%), Литва (50%).

Според изследването, турците в най-голяма степен намират себе си за нежни/добри хора (52%). Най-голям процент от европейците (37%) смятат, че "вероятно" са нежни/ добри. Българите заедно с турците и португалците сме с най-висок процент отговорили, че намират себе си "определено" за нежни/добри.

Във всички европейски държави анкетираните посочват стреса като най-важната причина, за да не проявяват нежност и доброта. Все пак, може да се каже, че най-големият процент отговорили в тази графа са българите - 52% са посочили стреса като причина да не са достатъчно нежни.С най-близки резултати до нашите са Русия (46%), Полша и Германия с по 43%.

В 13 от 17 държави хората са сигурни, че ако са по-нежни/учтиви един към друг, светът ще бъде по-добро място за живеене. Най-сигурни в това са унгарците (58%) и литовците (58%).

54% от българите вярват, че ако сме по-нежни/добри, България ще бъде по-добро място за живеене.

Следва пълният текст на интервюто:

- Какви са вашите наблюдения, може ли да се посочи някаква причината за това българите не винаги да показваме достатъчно нежност, доброта, толерантност.

- Най- първичните състояния на човека, които са подкрепени от неговите инстинкти са възможността да търсиш връзка с другите хора.

Още от най-ранна възраст тази връзка се осъществява на базата на очакването, че другият - родителите ти, майка ти, ще отвърне на твоята нужда именно чрез нежност, приемане.

Думата нежност е много приятна, деликатна, тя естествено се свързва с обич, грижа, загриженост и всички тези думи са изключително важни и са се превърнали в могъщи измерения на човешкото състояние.

Всички ние, хората, чисто психологически, когато чувстваме отсъствие на нежност или когато не можем да даваме нежност и грижа на другите, ние страдаме и сме болни. Не само когато не получаваме, но и когато не можем да даваме, защото в нас е заложена чисто биологиочески нуждата от свързване с другите хора, което се осъществява най-вече чрез нежността, обичта, грижата.

Връзката ни с другите може да е и чрез агресията, доминацията, жестокостта, но когато свързването с другите се случва само по този начин, то разбира се е свързано с огромен дефект - свързване, което е травматично, което носи разруха и то не само във взаимодействието с другите хора, но и вътре в самия теб.

Ако тези канали на необходимост от преживяването на нежност и грижа са нарушени, тогава нещата са ужасяващи.

Разбира се, че има канали за свързване чрез агресията и чрез гнева, не е човешко да не се гневим и да не сме агресивни понякога, но балансът между обичта и грижата и сублимацията на гнева и агресията е това, което поставя човека в състояние на хармония и му дава шанс да живее достатъчно добре с другите хора и със самия себе си.

Започвайки от тази по-генерална рамка, ако в дадено общество или време хората се чувстват притиснати от това, че не могат да получават и да дават грижа, нежност и обич, това явно е значим фактор за разбирането на съвременната ситуация.

Вероятно така можем да разчетем от изследването това, че хората посочват стреса като основна причина, за да не могат да бъдат нежни, да чувстват нежност.

Да се запитаме какво е стрес - това е дума, която ни предлага комбинация от състояние на потиснатост, постоянно чувство за страх и неудоволствие, но всички тези неща не можем ясно да ги разграничим.

Обикновено здравите хора смятат, че стресът се дължи главно на външни фактори и това е добре - когато не достигат нещата или трябва да се занимаваш със страшно много работи едновременно.

Стресът обаче много лесно се свързва и с липсата на удовлетворение и със загуба на контрол.

И обикновено, когато хората имат чувството, че много неща не зависят от тях, непрекъснато са принудени да търпят неудоволствия, лишения, тогава казват: "изпитвам огромно количество стрес".

Във времената, в които живеем - времена на икономически, социални, политически и какви ли не още кризи в целия свят, е естествено хората да живеят в голяма несигурност, така че стресът е и напрежение от неочакваното и несигурното.

И според мен тази несигурност, стрес са неща, които намаляват способностите ни да се свързваме с това, което психоаналитиците наричат добри обекти, т.е. тези образи вътре в нас на другите хора и на самите нас, свързани с нежност, с грижа, с доброта.

Всъщност натискът и несигурността като че ли блокират тези способности у нас да се свързваме с добрите си обекти и когато има такава криза се появява една депресивна ситуация - хората живеят много по-потиснато, много по-гневливи са.

Едно обяснение за депресията например е подтисната агресия - агресия, която не можеш да изразиш до край, но същевременно не можеш и да разрешиш вътре в себе си.

Така че стрес, депресивност, несигурност вероятно всички тези неща пречат на хората да изразят себе си и да получават нежност и грижа.

- Семейството, приятелите, близките могат ли да компенсират това, могат ли да помогнат?

- За психиката ни има два основни фактора, които си взаимодействат - реалната грижа на родителите и вътрешните преживявания, нагласи, емоции, начинът, по който те се приемат от нас.

Човек може да е получил добри грижи и въпреки това да няма достатъчно добър психичен баланс в себе си и да е доста неудовлетворен, доста сприхав, агресивен дори.

Моят опит показва, че когато човек се чувства прекалено напрегнат, когато е в депресивно състояние, хората около него по-скоро се превръщат в бреме. Много хора, които са с депресивни симптоми страдат, че собствената им депресия потиска близките им и обикновено търсят уединение, скриват се и в този случай проблемът става още по-сериозен.

Хората решават по един нарцистичен начин да се справят с трудностите си, т.е. загърбват подкрепата, която могат да получат или която им се предлага с намерението по-гордо, по-егоистично да потърсят сами решение.

Това обикновено е грешна тактика, води до изолация, до още по-голямо напрежение вътре в самия теб.

Така че - да, ако човек може да потърси и да се облегне на близките си, това би било добре, стига и те да имат капацитет да приемат трудността и да могат да поемат грижа, без да бъдат обвиняващи или прекомерно тревожни.

Съчувствието е друга деликатна тема, която върви ръка за ръка с нежността - сигурност човек получава от връзката с другия, тогава когато близкият, грижещият се може да се постави на твое място, да предложи разбиране по точния начин, да те приеме такъв какъвто си - това създава чуство за сигурност, и разбира се може да се прояви нежност.

- Имате ли някакви примери от вашата практика като терапевт за блокираната нежност?

- Живеем във време, което е натоварено с депресивни и с нарцистични проблеми. Трябва да се търпи много неудоволствие, много несигурност и същевременно много хора се опитват да балансира това не чрез приемане, смирение, подкрепа, още повече доброта, а напротив - чрез силни изяви на личността, чрез повече арогантност, чрез повече агресия, чрез повече напрягане на егото - това са нарцистичните отговори и разбира се по този начин хората стават много по-закоравели в опита си да се справят с такива ситуации, а така и неспособни на нежност.

- А с какво конкретно си го обяснявате?

- Не може да има една единствена причина, това просто е динамиката на времето, процесите, в които живеем, те предизвикват психиката ни да търси адаптивни отговори - понякога те са патогенни.

Много хора могат да кажат: Е, естествено това е свързано с потреблението, потребителския манталитет на човека, това е свързано с разпадането на същностни неща - семейството, рода, малката общност. Трети могат да кажат: това е свързано с факторите на прехода, когато хората се занимават с финансови, материални неща или пък това е свързано с бедността и с това, че бедността кара хората да се чувстват депресивно. Много са факторите.

Но естествено, когато говорим, че доминират такъв тип неща: несигурност, нестабилност, лишения, тук най-много е накърнен този важен канал да бъдем хора чрез нежността и чрез обичта.

Но изледването показва, че повечето хора биха искали да има повече нежност.

- Как да разчитаме, как да разбираме това?

- Това е могъщо човешко желание и нужда, подкрепена от нашите инстинкти, ние имаме инстинкт да бъдем нежни и да получаваме нежност, много е трудно да вървим срещу него, срещу собствената си природа.

От друга страна естествено е, че когато се появи такова социално желание - да бъдем по-нежни, по-добри, то идва на мястото на нещо, което липсва, т.е. то е надежда, но и симптом, че повечето хора чувстват, че живеят в психичен недоимък и лишения.

И изобщо, ако ние хората не очакваме, че като получаваме и даваме нежност светът ще е по-добър, ние не бихме могли да оцелеем.

- Всеки четвърти българин казва, че не проявява достатъчно нежност, тъй като не е подходящото време. Според Вас има ли, кога би могло да е подходящото време?

- Хората, които отговарят така наистина са мобилизирали всичките си ресурси да се справят с множество трудности (вътрешни и външни). Това навярно са хора, които вече са в една сериозна криза, която може и да не осъзнават до край.

Такъв отговор за мен означава, че даденият човек долавя (най-често неосъзнато), че вътре в него капацитетът за доброта и за нежност е толкова намалял, добрите обекти толкова свити и подложени на атаки и разрушения , че ако започне да дава нежност и обич, ще остане оголен, слаб, сякаш цялата му личност ще бъде без обвивка и закрила и това е едно много трагично и тежко нарцистично състояние.

В това проучване също определен процент от хората казват, че не могат да изразят нежност и доброта и като че ли са в ситуация, когато очакват това нещо да се случи от другаде.

Това означава, че не са достатъчно реалистични към самите себе си, защото много често това "от другаде" може да дойде, само ако започне от самия теб.

Така че човек трябва във всяка секунда, която може и чувства, да се опитва да дава доброта и нежност, защото тогава той ще получи доброта, но не е лесно това да се осъществи.