Процентното съотношение на тази възрастова група, отнесено към хората в трудоспособна възраст от 15 до 64 години, е 28,7 на сто.
Към момента у нас живеят около 300 столетници.
Статистиката отчита, че около 72 на сто от българите живеят в градовете, а останалите 28 на сто - в селата.
Според прогнозите на НСИ, през 2020 г., когато се очаква населението у нас да падне под 7 млн. души, броят на хората над 65-годишна възраст ще бъде около 1,5 млн.
През 2030 г., когато се очаква българите да останат 6,5 млн., възрастните хора у нас ще бъдат над 2 млн.
Очаква се броят на столетниците у нас
през 2020 г. да стигне 500 души, а през 2030 г. - да надхвърли 1000 души.
Тази тревожна статистика се потвърждава и от последните данни на Евростат за застаряването на населението на Стария континент.
Според европейската статистика населението в ЕС над 65 години е 25,9 на сто от трудоспособното население на Европа, като данните са за 2010 г.
Евростат отчита, че през 2009 г. гражданите на ЕС са надхвърлили 500 млн. души.
Според данните в съюза има само 125 региона, в които процентът на застаряване е под или равен на 20%.
Най-нисък коефициент на застаряването Евростат отчита в няколко турски региона - около 5%.
Възрастното население в Китай нараства с по-бързи темпове
в сравнение с останалия свят, отчита още статистиката извън Европа.
В края на 2010 г. китайците над 65 години достигнаха 118 млн., което 8,87% от цялото население.
Китай е единствената държава в света, в която живеят повече от 100 млн. възрастни хора.
До 2020 г. възрастните хора в Пекин ще достигнат 3,5 млн., а до 2050 г. цифрата ще се увеличи до 6,5 млн.
Източник: БТА
Последвайте ни
