И зточна Германия има огромен потенциал за бизнес, но често липсва предприемачески дух, а отливът на квалифицирани кадри спира разкриването нови индустриални работни места. Икономистите все пак виждат шанс за подем, съобщи Deutsche Welle.
Икономистът Щефан Кемпер от голямата френска банка BNP Paribas вижда сериозни аргументи в полза на Източна Германия като място за правене на бизнес. Сред тях са сравнително ниските цени на недвижимите имоти и добрите връзки с Източна Европа, например с Полша. „Това са интересни пазари, които могат ефективно да бъдат обслужвани от Източна Германия“, казва Кемпер пред обществената медия АРД.
Друго предимство на Източна Германия като място за бизнес е наличието на обширни, напълно подготвени за промишлено застрояване терени – значително повече, отколкото в много от западните федерални провинции. Щедрото субсидиране пък привлича инвестиции. Що се отнася до енергоснабдяването, в някои региони преходът към възобновяема енергия вече е в напреднала фаза.
„През последните години икономиката на Източна Германия постигна значителен напредък и наваксва изоставането“, казва Оливер Холтемьолер от Института „Лайбниц" за икономически изследвания в Хале, цитиран от АРД.
Международни корпорации инвестират в региона
Големи международни технологични фирми, както и автомобилни производители и компании за полупроводници, влагат милиарди в района. През март 2022 г. в Грюнхайде, провинция Бранденбург, отвори врати гигафабриката на Тесла – първата производствена база на американския производител в Европа, където се изработват не само електромобили, но и задвижващи агрегати и компоненти.
В момента в северната част на Дрезден пък се изгражда свръхмодерен завод за полупроводници с водещото участие на Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC), като общата стойност на инвестицията надхвърля десет милиарда евро. Производителят на чипове Infineon също планира да удвои производствения си капацитет в Дрезден, като през юли пусна в експлоатация нов завод.
Фактът, че планираният завод на Intel в Магдебург не се реализира, няма връзка с Източна Германия като място за бизнес, а се дължи на самата компания; американската корпорация отчиташе сериозни загуби в продължение на няколко поредни тримесечия, което доведе до отмяната на мащабни и скъпоструващи проекти, като този в Магдебург, разяснява АРД.
Съществена разлика между градските и селските райони
Икономистът Холтемьолер обръща внимание на един важен фактор - високата степен на разнородност в Източна Германия. „Имаме региони с бурно развитие, като Лайпциг или Йена. От друга страна, съществуват региони със структурни слабости, особено в селските райони", подчертава той. Там липсват достатъчно предприятия и работни места, допълва АРД.
Според икономиста Мартин Люк това отчасти се дължи на липсата на предприемачески дух. „Твърде рядко успяваме да преминем от стартъп – от добра идея – към мащабен бизнес модел“. С други думи - твърде малко от тези компании се разрастват достатъчно, за да придобият икономическо значение и да създадат хиляди работни места.
Демографският фактор
В структурно слабите региони на Източна Германия се намесва още един фактор. Районите, в които потенциално биха могли да се разкрият нови работни места в промишлеността – и където има достатъчно пространство за подобно развитие – са населени предимно с хора в напреднала възраст, които вече са извън пазара на труда. Според Йоахим Рагниц, ръководител на института „ifo“ в Дрезден, една от причините за това е изключително високата безработица, последвала срива на източногерманската промишленост през 1990-те години.
За повечето източни германци краят на ГДР е означавал радикално ново начало в професионално отношение, както потвърждава проучване на фондация „Rockwool“ в Берлин. То показва, че 3 години след промените през 1989 година едва 17 процента от заетите в региона са запазили старата си професия. В този смисъл много източногерманци са преживели „професионален трус от мащаб, какъвто западногерманците не познават“, казва Александра Шпиц-Йонер, професор в университета „Хумболт“ в Берлин.
Отлив на кадри
Много хора просто не успяха да си намерят нова работа след Обединението. Според едно проучване до 1992 г. нивото на безработица в Източна Германия нараства от нула до 10 процента при мъжете и до цели 20 процента при жените. В резултат на това мнозина напускат региона, отбелязва изследователят от института „ifo“ Рагниц.
Този проблем изглежда актуален и днес: „Младите хора си тръгват“, казва Щефан Кемпер от BNP Paribas в интервю за АРД. Те обикновено търсят възможности в западните федерални провинции или в чужбина. А колкото повече застарява населението и колкото по-малко са добре квалифицираните млади хора, толкова по-малко привлекателни стават тези места за потенциалните работодатели, отбелязва още той.
Възможен е икономически подем
Оливер Холтемьолер от Института „Лайбниц" в Хале обаче очаква незначителни разлики в икономическата динамика между Изтока и Запада през следващите години. „Възможности съществуват навсякъде, където фокусът е върху научните изследвания, развойната дейност, иновациите и повишаването на производителността.“
Според него ще бъдат създадени нови работни места, но не непременно в промишления и производствения сектор, където заетостта намалява от години насам, а по-скоро в сектора на услугите. „Тази дейност обикновено се съсредоточава в големите градски центрове, а не в селските райони. Това ще бъде определяща характеристика за идните години", казва още Холтемьолер пред АРД.
Експертът обаче не вижда особен смисъл да се правят опити работните места да се насочват към структурно слаби региони. Там има по-голяма нужда от осигуряването на основни обществени услуги, включително училища, болници и търговски обекти, пише още АРД.
