Българската православна църква изживява морална криза, а
кадрови, социални и финансови проблеми я досъсипват. Отчуждението между
клира и миряните е огромно, а скандалите около митрополитите -
непрестанни. Има ли изход?
Кореспондент на "Дойче веле" (dw.de) задава въпроси на историка д-р Марко Арндт, който оглавява софийското бюро на
близката до германските християндемократи фондация "Конрад Аденауер" (kas.de/bulgarien).
Къде той вижда възможности за излизане на "чисто"?
Според д-р Арндт възможности за
позитивно развитие има, макар че българското православие е до голяма
степен застинало в своите литургични канони. Тази промяна няма как да се
случи без натиск от страна на миряните и на онази част от българското
духовенство, която не е била свързана с Държавна сигурност.
Има много общи черти между действията на Държавна сигурност
и ЩАЗИ при потискането и изтласкването на църквата от комунистическите
общества в България и бившата ГДР.
Репресивните мерки са сходни:
закриване на храмове, ограничаване броя на свещенослужителите, следене
на богомолците и, разбира се, активно инфилтриране на агенти и
информатори в църковните настоятелства и висшия клир.
Германският
историк напомня, че верующите християни в бившата ГДР са били подлагани
на огромен натиск: на младежите, които приемали причастие и се
изповядвали, е било забранявано да полагат матура и да следват в
университет.
Един от най-тежките проблеми пред съвременната православна църква е
обвързаното с Държавна сигурност минало на мнозинството от
митрополитите, изтъква д-р Марко Арндт:
"Имаше само краткотраен
обществен интерес към проблема, след като Комисията по досиетата
публикува разкритията си за агентурното минало на 11 от 15-те
митрополити в Светия синод. По-дълбоко разследване, което да изясни защо
тези църковни служители са сключили "сделка с дявола" и дали тяхното
издигане в църковната йерархия не е било планирано от тайните служби,
така и не беше направено.
Понеже почти всички митрополити са били
сътрудници на ДС, е съвсем възможно бъдещият патриарх да бъде избран
именно от този кръг", подозира германският експерт.
Защо присъствието на Българската православна църква е толкова вяло в
обществения живот на страната, а в уязвими или ключови за бъдещето на
нацията групи и сектори като училищата, ромските гета, болниците,
хосписите и затворите то е само символично?
"Традиционното за България
вероизповедание по своята същност е литургично. Това означава, че то се
концентрира най-вече над църковните служби и спазването на обреди и
церемонии според канона. Православната традиция го изолира от
обществото, което е нещо необичайно за западните християнски църкви",
отговаря д-р Арндт.
Изход от тази изолация германският историк вижда в по-активното
присъствие на вярващите в живота на църквата, както и в създаването на
авторитетен и действен Мирянски съвет към Синода:
"Само така може да
бъде прекратена практиката висшият клир да взема решения единствено с
оглед на собствените си интереси, а митрополитите да властват в
епархиите си като феодални деспоти, без контрол и отчет пред някого",
посочва шефът на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер".
Много показателен по отношение на безпринципността на висшия клир и
неговата безотговорност и безотчетност пред миряните, е пресният
скандал, свързан с ктиторството.
"Според мен е нормално БПЦ да дава
титлата "архонт" на достойни хора, които са се отличили като дарители на
храмове и епархии. Цариградската патриаршия прави същото.
Проблемът в
България е липсата на ясна и категорична заявка от страна на Синода, че
не всеки, който дарява пари, заслужава тази титла. В миналото много
известни българи са дарявали парите си на църквата, без да искат в
замяна някакви морални или други облаги.
Необходима е внимателна
преценка на миналото и настоящето на тези, които дават дарения срещу
църковни титли. Със сигурност сенчестите бизнесмени не правят дарения,
за да изкупуват греховете си, а със съвсем друга цел", казва д-р Арндт
по коментираната тема около скорошното титулуване на известен търговец
на оръжие.
Германският експерт обръща внимание и на други нерешени проблеми на БПЦ
- липсата на кадри, финансовото състояние и приеманите от митрополитите
луксозни подаръци. Сега в българските православни храмове и манастири
служат едва 1000 свещеници и 100 монаси. Това е крайно недостатъчно за
ролята и мисията на църквата в българското общество, счита д-р Марко
Арндт.
На фона на мизерното съществуване на много епархии, в които
свещениците от месеци насам не са получавали малките си заплати, е
неприлично хора от висшия клир да парадират със скъпи дарове от
неизвестни дарители: "Това също води до пропукване на вярата в душите на
миряните и е фактор за по-нататъшното отчуждение между обществото и
църквата", обобщава шефът на софийското бюро на фондация "Конрад
Аденауер".
Източник:
kas.de
