Поглед отвън: Църква на догаряне

Българската православна църква изживява морална криза, а кадрови, социални и финансови проблеми я досъсипват. Отчуждението между клира и миряните е огромно, а скандалите около митрополитите - непрестанни. Има ли изход?

Кореспондент на "Дойче веле" (dw.de) задава въпроси на историка д-р Марко Арндт, който оглавява софийското бюро на близката до германските християндемократи фондация "Конрад Аденауер" (kas.de/bulgarien). Къде той вижда възможности за излизане на "чисто"?

Според д-р Арндт възможности за позитивно развитие има, макар че българското православие е до голяма степен застинало в своите литургични канони. Тази промяна няма как да се случи без натиск от страна на миряните и на онази част от българското духовенство, която не е била свързана с Държавна сигурност.

Има много общи черти между действията на Държавна сигурност и ЩАЗИ при потискането и изтласкването на църквата от комунистическите общества в България и бившата ГДР.

Репресивните мерки са сходни: закриване на храмове, ограничаване броя на свещенослужителите, следене на богомолците и, разбира се, активно инфилтриране на агенти и информатори в църковните настоятелства и висшия клир.

Германският историк напомня, че верующите християни в бившата ГДР са били подлагани на огромен натиск: на младежите, които приемали причастие и се изповядвали, е било забранявано да полагат матура и да следват в университет.

Един от най-тежките проблеми пред съвременната православна църква е обвързаното с Държавна сигурност минало на мнозинството от митрополитите, изтъква д-р Марко Арндт:

"Имаше само краткотраен обществен интерес към проблема, след като Комисията по досиетата публикува разкритията си за агентурното минало на 11 от 15-те митрополити в Светия синод. По-дълбоко разследване, което да изясни защо тези църковни служители са сключили "сделка с дявола" и дали тяхното издигане в църковната йерархия не е било планирано от тайните служби, така и не беше направено.

Понеже почти всички митрополити са били сътрудници на ДС, е съвсем възможно бъдещият патриарх да бъде избран именно от този кръг", подозира германският експерт.

Защо присъствието на Българската православна църква е толкова вяло в обществения живот на страната, а в уязвими или ключови за бъдещето на нацията групи и сектори като училищата, ромските гета, болниците, хосписите и затворите то е само символично?

"Традиционното за България вероизповедание по своята същност е литургично. Това означава, че то се концентрира най-вече над църковните служби и спазването на обреди и церемонии според канона. Православната традиция го изолира от обществото, което е нещо необичайно за западните християнски църкви", отговаря д-р Арндт.

Изход от тази изолация германският историк вижда в по-активното присъствие на вярващите в живота на църквата, както и в създаването на авторитетен и действен Мирянски съвет към Синода:

"Само така може да бъде прекратена практиката висшият клир да взема решения единствено с оглед на собствените си интереси, а митрополитите да властват в епархиите си като феодални деспоти, без контрол и отчет пред някого", посочва шефът на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер".

Много показателен по отношение на безпринципността на висшия клир и неговата безотговорност и безотчетност пред миряните, е пресният скандал, свързан с ктиторството.

"Според мен е нормално БПЦ да дава титлата "архонт" на достойни хора, които са се отличили като дарители на храмове и епархии. Цариградската патриаршия прави същото.

Проблемът в България е липсата на ясна и категорична заявка от страна на Синода, че не всеки, който дарява пари, заслужава тази титла. В миналото много известни българи са дарявали парите си на църквата, без да искат в замяна някакви морални или други облаги.

Необходима е внимателна преценка на миналото и настоящето на тези, които дават дарения срещу църковни титли. Със сигурност сенчестите бизнесмени не правят дарения, за да изкупуват греховете си, а със съвсем друга цел", казва д-р Арндт по коментираната тема около скорошното титулуване на известен търговец на оръжие.

Германският експерт обръща внимание и на други нерешени проблеми на БПЦ - липсата на кадри, финансовото състояние и приеманите от митрополитите луксозни подаръци. Сега в българските православни храмове и манастири служат едва 1000 свещеници и 100 монаси. Това е крайно недостатъчно за ролята и мисията на църквата в българското общество, счита д-р Марко Арндт.

На фона на мизерното съществуване на много епархии, в които свещениците от месеци насам не са получавали малките си заплати, е неприлично хора от висшия клир да парадират със скъпи дарове от неизвестни дарители: "Това също води до пропукване на вярата в душите на миряните и е фактор за по-нататъшното отчуждение между обществото и църквата", обобщава шефът на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер".