На 12 декември православната църква чества свети
Спиридон, епископ Тримитунтски - един от великите
светители и чудотворци на IV век, известен с лечителските си способности.
У нас този светец се почита най-вече в Южна и Югоизточна България и е особено е популярен сред християнското население на Родопите и в
района на Благоевград.
Св. Спиридон е роден по времето на император Константин Велики на остров Кипър в обикновено семейство.
От дете бил овчар, после се оженил, но скоро овдовял и
започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните.
Както съобщава неговият житиеписец, той бил винаги прост по нрав, смирен по
сърце и благ по живот, изхранвал бедни и сиромаси и приемал много странници в дома си.
Той имал и невероятна дарба от Бог да изцерява
болните и прозорливо да чете в душите на търсещите помощ.
По-късно Спиридон станал
епископ в град Тримитунт,
на остров Кипър, и участвал в прочутия първи
вселенски събор в Никея, на което било осъдено лъжливото учение на Арий.
Разказват, че там, в разгара на люти дебати,
Спиридон, за да убеди опонентите си, стиснал керемида в ръка. От единия й
край излязъл огън, от другия потекла вода.
Веднъж император Констанций, син на Константин Велики, бидейки болен,
видял насън, че Спиридон може да го изцери. Той го повикал, и
действително Господ изцерил царя чрез
молитвите на светия епископ. Констанций поискал богато да го награди и
му предлагал много пари, но светителят се отказал от даровете.
Прославен чрез много чудеса, св. Спиридон остарял и веднъж като жънел,
почувствал се недобре и казал на
жътварите, че му е дошло времето да замине при Господа. След няколко
дни, като дал съвети на окръжаващите го да обичат Бога и ближните си, той
предал Богу дух.
На гроба му в Тримитунт, към който вярващите пристъпвали с
благоговение, се извършвали също много чудеса. Светите му мощи били
пренесени в Цариград към средата на VII век,
а към времето на турското завоевание на града те били пренесени в
Керкира (остров Корфу), където са запазени и досега в нетление.
В България свети Спиридон се тачи като закрилник на занаятчиите
-
обущари, тухлари, грънчари, бакърджии и др. Народът вярва, че св.
Спиридон бил кундурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната
промишленост и обущарите почитат деня му.
Празнуват също и други
занаяти - шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. Разбира се, като спомен
от разказите за него, особена почит му оказват и керемидарите и тухларите. Св. Спиридон се приема и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват също козарите.
Народът вярва, че св. Спиридон е лечител на рани, порязване, обриви, пъпки и екземи и в негова чест се месят колачи, които се раздават на съседи и роднини с пожеланието светецът
да прогони болестта далеч от дома.
Там, където го имат за покровител на конете, жените
раздават рано сутринта обреден хляб за здравето на животните.
Каквото е времето през 12-те дни след деня на св. Спиридон,
такова, според поверията, ще е то през
съответните месеци на следващата година, като на първия ден съответства
януари, на втория - февруари и т.н. Това е част от двата цикъла
12-дневни прогнози, които се правят от 1 до 12 декември и от 12 до 24
декември. Не само
дните, но и 12 следващи нощи показват какви ще бъдат месеците, които
идват.
С празника на му на 12 декември са свързани още зимният празник на
св. Анна (9 декември) и на прор. Даниил (17 декември). Те допълват
обредната идея за преход, за преминаване към нещо ново.
Имен ден днес празнуват: Спиридон, Спиро, Спиридонка, Дарина, Дариела, Дария, Дариела, Даринка, Дарко,
Дари.
В София на празника ще се открие коледен базар, организиран от
Регионална занаятчийска камара в София. За посетители той ще бъде отворен от 12 до 27 декември от 11 до 19
ч.
На базара ще могат да се видят и закупят оригинални произведения на
изкуството и занаятчийството. Ще се представят коледни изделия от
керамика, стъкло и мед, накити от кристал, сребро и полускъпоценни
камъни, художествени тъкани и плетива - пана, шапки и шалове, чанти и
раници, етно облекла, сувенири и други подаръци.
Източник:
netinfo
