Българската православна църква отбелязва днес големия християнски празник Рождество на Пресвета Богородица - един от трите най-големи Богородични празници.
Денят, в който се е родила Света Дева Мария, е сред 12-те основни християнски празника, известен в народната традиция като Малка Богородица.
Православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилките и децата.
Ето какво разказва църквата по повод празника:
Господ подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка - Йоаким и Ана, се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка - пресвета Богородица.
На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет.
Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича "богоотци". Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана - от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.
Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си.
Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва. Йоаким се натъжил дълбоко.
Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ. По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи.
Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо - да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.
Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелсва с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца.
Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.
- Само аз, Господи - казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!
Ана вложила цялата си душа в тая молитва. И ето ангел Господен застанал пред нея и й казал:
- Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.
Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога. Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.
В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал:
- Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.
Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма.
На 9 декември Православната църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това - на 8 септември, пречистата Дева се родила на света. Този празник е първото събитие, свързано с Евангелието.
Възпоменава се в настъпващата нова църковна година. Празникът е установен от най-дълбока древност. Указания за него има у св. Иоан Златоуст, св. Прокол, Епифаний и блажени Августин. През пети век за него се споменава в служебника на Геласий. Тогава епископът на Константинопол Анатолий написал стихирите за Рождество Богородично.
По повод на празника във всички епархии ще бъде отслужена Божествена Света Литургия. Храмов празник чества един от най-знаковите български православни манастири - Роженската света обител "Рождество Богородично".
По традиция на празника на манастира, когато се изнася за литийно шествие чудотворната икона на Роженската Света Богородица, идват клирици от Света Гора - Атон, и на празничния водосвет присъстват гости от епархията, страната и чужбина, преобладаващо от Гърция.
