П ризидентът Росен Плевнелиев прие на историческия връх Шипка почетния строй на Националната гвардейска част. Държавният глава участва в тържественото отбелязване на 137 години от Шипченската епопея.
Сред участниците в него са министри, кметове, дипломати, областният управител на Стара Загора Димитринка Петрунова. С тържествена заря-проверка беше почетена паметта на загиналите.
"Почитаме подвига на българските опълченци и на героите от Шипка, защото проляха кръвта си за идеал, който следваме и днес. Да изградим чистата и свята република на Левски и да заемем своето достойно място в демократичното семейство на европейските народи", заяви Плевнелиев в словото си. "Оскърбление би било за българина да му се говори за значението на Шипка", припомни държавният глава началните думи от възванието на Българското опълченско дружество за издигане на паметник на "свещения връх". Според Плевнелиев Шипченската епопея се е утвърдила в съзнанието на народа ни като непреходен символ на национална гордост и достойнство.
"Стотиците хиляди българи, идващи година след година от четирите краища на Родината, с деца и внуци, обкичени с националния трибагреник, са ярко доказателство, че и днес заветите на опълченците са живи. Че и за нас оскърбление би било да се пояснява и обяснява какво е значението на този най-висок връх в историята на свободна България", подчерта президентът.
Шипка не е само място за поклонение пред паметта на героите, но и символ на оставения от тях завет към българския народ – че
единствено обединени около ясна национална кауза можем да градим бъдещето си.
"Без опълчението русите щяха да бъдат само наши благодетели; с опълчението, ние станахме техни сподвижници", припомни държавният глава казаното от Симеон Радев. Президентът изрази и признателността си към подвига на руските, румънските, финландските и на всички други воини, загинали в Руско-турската, освободителна за българите, война от 1877-1878 г.
Починът за въздигането на каменния монумент принадлежи на опълченците и на желанието им да съхранят спомена за загиналите си другари, но тяхното благородно начинание е подкрепено от целия народ. Десетки хиляди са дарителите, които петнадесет години, лев по лев, събират нужната сума. Своята лепта дават ученици, земеделци, общини, запасното войнство. "Силата на духа побеждава всички трудности и всенародният ентусиазъм, солидарността, обединените усилия дават своя резултат", беше категоричен Плевнелиев. Президентът подчерта, че Паметникът на свободата е видим както от тракийските полета, така и от северните склонове на Балкана и символизира единството на българския народ, разпръснат по четирите краища на Балканския полуостров. "Така се сбъдват думите на Петко Славейков пред Учредителното събрание:
"Тоя паметник ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за съединението ни",
отбеляза още държавният глава.
Потомци на опълченци, строители на Паметника на свободата и хиляди граждани се изкачиха на връх Шипка, за да присъстват на тържествата за 80-годишнината на Паметника на свободата и 137 години от паметните боеве на това легендарно място.
В традиционното изкачване по 890-те стъпала, които водят към Паметника на свободата, се включиха 200 деца от цялата страна. Открит урок за историята на паметника пред тях изнесе директорът на музей "Шипка Бузлуджа" Данчо Данчев.
Имаше и възстановка на боевете, в която участваха 250 представители на клубове от Национално дружество "Традиция" от цялата страна. Идеята да се увековечи с паметник този славен момент от българската история се ражда две години след августовската битка, припомниха от музей "Шипка- Бузлуджа". Предложението, направено от Петко Каравелов, е прието единодушно от Учредителното събрание във Велико Търново.
Основният камък е положен по повод 45-годишнината от Шипченската епопея. Инициатор е Централно-поборническо опълченско дружество. С конкурс и не без спорове е избран и авторът на мемориала - арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев.
Паметникът на връх Шипка е граден за осем години. С волски коли, магарета и коне до върха са извозени близо 1 млн. тона пясък от поречието на река Тунджа. За градежа е избран сивкав камък-доломит, който копаят от кариери наоколо.
През 1930 г. е монтирана фигурата на бронзовия лъв - символ на българската държавност, на северния вход на монумента. И тази година, пред нея си направиха снимка за спомен хиляди български родолюбци.
