„Борса“ на лични данни: Внимавайте къде се подписвате!

В нимавайте къде се подписвате и за какви каузи споделяте личните си данни – оказа се, че те съвсем не са защитени, а напротив. 

От вчера, след като ЦИК осигури възможността всеки гражданин да провери в интернет (CIK.bg/check) дали данните му са част от някоя подписка в подкрепа на дадена партия, се оказа, че мнозина откриват имената си в подписки, с които твърдят, че нямат нищо общо. 

Граждани споделят, че са се подписвали за различни каузи – например за опазване на природата или за провеждане на референдум, или пък на предсрочни избори –

а сега данните им се появяват в подписки в подкрепа на различни партии за предстоящите евроизбори. 

Партиите са различни – сред тях има както големи и парламентарно представени, така и нови и малки формации. 

В студиото на Нова ТВ говорителят на ЦИК Александър Андреев препоръча на засегнатите граждани да се обърнат към Комисията за защита на личните данни.

По думите му партиите и коалициите са администратори на лични данни, така че ако са допуснали незаконосъобразно поведение, да понесат санкция. 

За регистрация на партия или коалиция за евроизборите са нужни 2500 подписа на симпатизиращи. 

Попитан дали, ако в подписката на дадена партия се окаже, че „истинските“ подписи са по-малко, тя ще бъде дисквалифицирана от изборите, той отвърна, че към момента ЦИК не може да каже какво ще предприеме, тъй като хората са започнали отскоро да се оплакват от злоупотреби, а времето до изборите е малко. 

ЦИК обаче ще се събере и като колективен орган ще вземе решение, заяви той. 

Според представителя на ЦИК не може да се злоупотребява с подписите на хората като цели страници от една подписка се пренасят в друга – защото подписите се полагат на специални бланки, а документите за евроизборите са били утвърдени наскоро, това е било възможно да стане едва след насрочването им. 

Някои потребители обаче казват, че си спомнят да са се подписвали – за различни други каузи – преди месеци и дори преди години. 

Може обаче някой да е пренесъл ръчно данните на хората от една подписка в друга. 

Оказва се, че има възможност всяка една подписка – каквато и да е тя – да служи само за банка за лични данни, които може да се използват за неясно какви цели в бъдеще, защото контролът не изглежда особено стриктен. 

За да се пренесат данните на даден човек от една подписа в друга, трябва да се препишат на ръка името и ЕГН-то.

В подписката обаче трябва да има и подпис, така че ако някой „прехвърля“ ръчно данните, трябва да подправи и него, а това е престъпление.  

На тази забележка, говорителят на ЦИК отговори, че не желае да квалифицира деянието, като подчерта че това е работа на прокуратурата – да прецени дали има извършено престъпление. 

Възможността чрез ЕГН да се проверява дали гражданин е участвал в подписката за регистрация на дадена партия е безпрецедентен политически маркетинг и злоупотреба с чувствителни лични данни от страна на Централната избирателна комисия, коментираха пък експерти пред Би Ти Ви.  

Новата функционалност създава предпоставки за злоупотреба с т. нар. чувствителни лични данни,

каквито са политическите убеждения на гражданите, смята адв. Александър Кашъмов от програмата „Достъп до информация“. 

Така, по думите му, е стимулиран корпоративният вот – всеки работодател може да се информира за политическите възгледи на работниците си.

„МВР пък разполага с ЕГН-тата на всички граждани,

така може да добави към профилите на хората и политическите им убеждения”,

каза още Кашъмов.

Новата възможност в сайта на ЦИК противоречи на два нормативни акта – от 2001 г. ЕГН-тата са премахнати от избирателните списъци, а със Закона за защита на личните данни от 2002 г. се забранява достъпа до такива данни. ЦИК обаче го осигурява, посочи още Кашъмов. 

Проверка в системата показа, че гражданин с инициали М. Т. Х. и ЕГН 1111111111 присъства на шест позиции в подписката на „Атака“. В подписката на Реформаторския блок пък фигурира гражданин с инициали Б. Ч. Н. и ЕГН 2222222222.

По думите на Александър Андреев обаче това били тестови записи на системата, въведени като пример от информатиците. 

Според председателя на Комисията за защита на личните данни Венета Шопова,

случаите са достатъчно сериозни,

дори и ако бъдат пренебрегнати тези с фиктивните ЕГН-та.