В сяко лято „Уимбълдън“ превръща тениса в спектакъл с история, традиции и световен престиж. Турнирът, проведен за първи път през 1877 г., е най-старото тенис състезание в света и част от Големия шлем заедно с Откритото първенство на Франция, САЩ и Австралия. Но именно лондонската трева, строгият бял дрескод, ягодите със сметана и неповторимата британска атмосфера превръщат „Уимбълдън“ в нещо повече от просто тенис турнир. С близо половин милион зрители годишно той остава едно от най-разпознаваемите и очаквани събития в спортния календар на Обединеното кралство.
Отвъд големите мачове и шампионските трофеи „Уимбълдън“ крие свят от любопитни традиции и истории, които го правят неповторим.
Ястребът Руфъс - „пазачът“ на „Уимбълдън“
Една от най-любопитните фигури на турнира всъщност не държи ракета. Това е Руфъс - ястребът, благодарение на който гълъбите не припарват до терена. Той патрулира над кортовете още от 2008 г., а през 2026 г., вече на 18-годишна възраст, продължава да бъде част от „птичата охрана“ на турнира. Руфъс има „помощници“ в лицето на няколко изкуствени сови, които също отблъскват гълъбите. Ястребът попада в центъра на вниманието и извън кортовете. През 2012 г. той е откраднат заедно с клетката си от автомобил в района на „Уимбълдън“, но по-късно е открит и върнат. Необичайният „пазач“ на турнира със сигурност е една от най-разпознаваемите фигури на надпреварата, превърнал се в нейна емблема.
Най-сладкият символ на турнира
Друга традиция, без която турнирът трудно да бъде описан, са ягодите със сметана. Те отдавна са част от „Уимбълдън“, а мащабът в който се консумират, е впечатляващ. По време на турнира се изяждат милиони ягоди с хиляди литри сметана.
Според легендата комбинацията е измислена още през 1509 г. от Томас Уолсли – дясната ръка на Крал Хенри VIII. Сметаната е била „диетата“ на селяните, а ягодите пък са се консумирали по онова време само от заможните поданици. Десертът всъщност е послужил като средство за сближаване между бедни и богати, докато на кортовете са се провеждали тенис мачове. Години по-късно ягодите със сметана се превръщат в десерта, с който всички свързват „Уимбълдън“. От 1877 г. насам се консумират тонове ягоди, като към днешна дата средно се изяждат по 28 000 килограма за двете седмици, в които Уимбълдън се провежда.
Най-строгият дрескод в тениса
Белите екипи са може би най-разпознаваемото правило на турнира и наследство от друга епоха. Според официалните изисквания на „Уимбълдън“ състезателите трябва да бъдат облечени в подходящо бяло тенис облекло, като правилото се прилага от момента, в който играчът влезе в зоната около корта. В правилника изрично се уточнява, че „бяло“ не означава кремаво или почти бяло, а цветният кант около деколтето или ръкавите не трябва да бъде по-широк от един сантиметър. Зад този дрескод стои и исторически контекст, който свързва традицията с викторианската представа за елегантност и с идеята, че белите дрехи прикриват по-добре следите от изпотяване, тъй като в онзи период те са се възприемали като нещо неприлично.
Където чакането не се приема за неудобство, а за част от преживяването
Сред най-британските ритуали на турнира е и прочутата опашка - The Queue. Официалният сайт на „Уимбълдън“ посочва, че турнирът остава едно от малкото големи спортни събития, на които феновете могат да купят премиум билети в самия ден на играта. Билетите са ограничени, продават се по един на човек и не могат да се прехвърлят. Опашката започва в Wimbledon Park, управлява се от стюарди и събира фенове, готови да чакат с часове, а понякога и през нощта, за да станат част от турнира.
Централният корт е бомбардиран по време на Втората световна война
В историята на „Уимбълдън“ има и драматични епизоди. Официалната историческа хроника на турнира припомня, че по време на Втората световна война Централният корт е ударен при бомбардировка на 11 октомври 1940 г. След войната турнирът се завръща, но щетите по корта остават част от паметта на мястото.
„Уимбълдън“ е турнир, който всяко лято съживява вековни традиции, но отвъд тях остава и най-важното - емоцията от самите мачове, непредвидимостта на всеки сет и тръпката от прогнозите кой ще напише следващата голяма история. Към атмосферата на турнира се добавят и специалните предложения на Палмите, които дават на феновете още една причина да следят турнира отблизо и да преживеят по свой начин емоцията на лондонската трева.
