Парламентът не прие да имаме 25 почивни дни, остават 20

С 66 гласа "против" и 66 - "въздържал се", Народното събрание отхвърли предложението на независимия депутат Георги Кадиев за 25 вместо 20 дни платен годишен отпуск за работещите у нас. Промените в Кодекса на труда, внесени от депутата, получиха 16 гласа в подкрепа.

Мотивът на Кадиев беше, че това е инструмент за намаляване на стреса на работното място, ще доведе до по-добра мотивация на служителите да работят и от там - до по-висока производителност на труда. 25 дни е платеният отпуск във Франция, в Малта, в скандинавските държави, 28 - във Великобритания и в Русия - още един аргумент "за".

Възраженията си Димитър Байрактаров /Патриотичен фронт/ обоснова с

"повечето пари отгоре, които работодателите трябва да извадят", по думите му, от джоба си, за да платят допълнителната петдневна почивка на служителите си.

Това ще доведе до съкращаване на около 150 хил. работни места у нас, пресметна той. И добави, че пътят към ада е осеян с добри намерения.

Удължаването на платения отпуск е само един от инструментите, но има много други, трябва да се помисли за комплекс от мерки, с които да се пребори стресът на работното място, обясни позицията си "против" председателят на социалната комисия Хасан Адемов /ДПС/.

Независимият народен представител Велизар Енчев атакува колегите си защо не са приели преди време предложението му да намалят собствените си ваканции, които надхвърлят регламентираната почивка на работници и служители и така налагат двойни стандарти,

председателят на парламента Цецка Цачева му обясни защо не трябва да приравнява механично статута на народния избраник с този на трудещия се.

Работата на НС и на депутатите не се фиксира от начало и край на работен ден, както при останалите полагащи труд, отбеляза тя - народните представители работели в избирателните си райони и в дните, които формално са обявени като ваканция.

Депутатите имат отпуск 32-33 дни, което е по-малко от учители и други държавни служители, те нямат право на неплатен отпуск, както и да избират кога да почиват, включи се в спора Красимир Велчев (ГЕРБ).

Според Румен Христов (РБ) предложението убива българския бизнес, който все още прохожда.

Със 113 гласа "за", 17 - "против", и 21 - "въздържал се", обаче пленарната зала прие на първо гласуване предложените от ГЕРБ, РБ и ПФ поправки в Кодекса на труда.

Така, вместо 75 хиляди, за да бъдат представителни на национално ниво, синдикатите трябва да имат 50 хил. членове.

За работодателските организации занапред ще се изисква да обединяват не по-малко от 1500 браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 50 хиляди осигурени по трудов договор лица. Досега прагът беше 100 хиляди.

Ако има съгласие в социалната комисия, ще предложим този праг да се промени на 30 хиляди, ангажира се председателят й Хасан Адемов (ДПС). Той отбеляза, че през 2012 г. два от критериите за представителност са обявени от КС за противоконституционни и затова сега се променят.

Големият въпрос е защо правителството не дискутира този въпрос по-рано, след като през 2012 г. се е произнесъл КС, реагира Михаил Миков от левицата. По думите му, има една трагична констатация - днес съществуващите работодателски организации и синдикати не са достатъчно привлекателни и бизнесът и хората не виждат у тях достатъчна защита.

Заради позицията си Миков бе упрекнат в нихилистично отношение към формалните институции у нас, каквато е НСТС, от вицепремиера Ивайло Калфин. Заложените критерии за представителност на организациите са минимални, Миков може да предложи и 2 млн. членове за представителност, коментира Калфин.