Н а 14 октомври Църквата почита света Петка – Петковден.
Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI век. Води благочестив живот, а след смъртта ѝ нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на града от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.
Празникът в чест на света Петка се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене.
В християнската митология света Петка се почита като
покровителка на жените и техните домашни дейности –
предене, тъкане, кроене, шиене.
В района на Тракия около Петковден се правят специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
На този ден имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
На Петковден в Пловдив митрополит Николай ще извърши чина на освещаването (обновление) на храм „Св. Параскева“ в епархийския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ край кв. „Горни Воден“, гр. Асеновград, и ще отслужи първата Божествена света литургия от 9 ч. В храма ще бъдат изложени за поклонение светите мощи на мъчениците свети Кирик и майка му света Юлита.
криза, която тихо расте" />
