Р одителите, които не изпращат децата си на училище или ги оттеглят рано от образователната система, да полагат общественополезен труд и да нямат достъп до програмите за временна заетост и социално подпомагане.
Това предлагат от Икономическия и социален съвет като мерки за намаляване на броя на децата, които са напуснали преждевременно училище.
Според Янка Такева, която е председател на Синдиката на българските учители и член на съвета, трябва да се премине през санкциониращите мерки, а след това да се предложат стимули за добросъвестните родители, съобщава DarikNews.bg
През 2012 г. от училище са отпаднали 4500 деца, като само при 620 от тях е станало заради слаб успех.
Основните причини за преждевременното отпадане от училище са
бедността, ранните бракове при ромите, липсата на мотивация при децата, че биха успели в живота, ако имат образование.
По данни на Икономическия и социален съвет над две трети от тези деца отпадат между I и VIII клас, а преобладаващата част от тях са момичета.
Спрямо техните родители трябва да се прилагат поредица от санкции, като спиране на достъпа до заетост и социални помощи, обясни Янка Такева.
"Също така ние смятаме, че на тези родители не трябва да се трансферират готови пари - например 250 лв. за първокласника, защото те вземат парите, пускат детето на училище, а след един месец си го оттеглят. Затова трябва да се дават ваучери", добави тя.
След тези мерки идват стимулите. "
Родители, които са отговорни, участват активно в мотивацията за успеваемостта на това дете, трябва да бъдат включени с предимство в бюрата по труда, да им се намира работа и тези родители може да получават даже бонуси от политики, които са свързани със социалното подпомагане", каза още Такева.
Друга мярка, която се предлага, е разширяване на възможността за получаване на стипендии от учениците, както и преосмисляне на формата, под която се дават парите, за да се осигурява транспорт и храна за децата.
По-рано днес Такева съобщи, че
1,6% от българчетата, и над 75% деца от ромски произход, не могат да завършат средно образование и напускат училище.
В дискусията на тема "Преждевременното напускане на образователната система – предизвикателства и решения" участват директори на софийски училища, както и представители на някои общини.
Представител на Община Сливен от отдел „Образование”, подчерта, че имат опит в работата с интеграцията на ученици от ромски произход, като общината работи по някои програми по темата.
Реализирането на програмата за реинтеграция на отпаднали ученици от образователната система е било много трудно: формиране на целевата група. Другата трудност е било финансирането, тъй като проектът не е покривал средищните училища, а в община Сливен такива са две.
За всяко дете е било изработено досие, причините за неговото напускане и по какъв начин той да бъде върнат в системата.
Беше изготвена програма, по която да се обучава детето, както и участието им в извънкласни мероприятия, тъй като ромчетата живеят в една капсулована среда и тяхното социално адаптиране е от значение.
Представителят на общината подчерта и трудностите при общуването с родителите, както и това, че някои деца живеят при бабите и дядовците си.
Децата и родителите им не владеят добре български език, а някои от родителите дори не знаят имената на децата си.
Проектът предвиждаше контакти с родителите, като те възприемаха с недоверие идеята, децата им да бъдат адаптирани в учебна среда.
В резултат на работа от миналата учебна година от 110 ученика, 58 ромски деца са били върнати в образователната система.
Представител на Община Тунджа отбеляза, че над 50% от ромската общност в общината са деца и млади хора.
През 2008 г. са били закрити 6 училища заради реформа по оптимизацията на образованието.
То наложи да бъдат организирани две смени в един учебен ден, както и предоставяне на храна за учениците.
По този начин това направи по-привлекателни училищата.
Имаше проблем в самите училища – българчета не искаха да сядат на една маса с ромчетата. Представителят на община Тунджа подчерта, че повечето от ромчетата никога не са се хранили на маса с покривка, някои от тях никога не са яли готвена храна.
По думите му, родителите са коментирали пред преподавателите, че се и те ще трябва да хранят вкъщи по същия начин, да провеждат разговори с децата си.
