След приемането през 2009 г. на Националната стратегия "Визия за деинституционализация на децата в България" 1797 деца и млади хора с увреждания от домове са минали през оценка и им е съставен индивидуален план с конкретни стъпки. 149 вече живеят в центрове за настаняване от семеен тип, 36 са в защитени жилища, 76 са осиновени, 26 са намерили дом в приемни семейства, а 28 са реинтегрирани.
Това са част от резултатите от проекта "Детство за всички"* - първия проект от Националната стратегия. Те бяха представени днес от Даринка Янкова от Държавната агенция за закрила на детето по време на Международна конференция по деинституционализация на деца и възрастни с умствени увреждания, която се провежда в София на 17 и 18 юли. Във форума участват близо 90 представители от 18 страни.
Деца
Проектът "Детство за всички" е насочен към 24 домове за деца над 3-годишна възраст и 31 домове за деца от 0 до 3 години.
Основните му цели са на всяко от тези деца да бъде изготвена актуална оценка от мултидисциплинарен екип, за да се определят индивидуалните му потребности и да се вземе решение как да се подходи към него - дали да бъде върнато при родителите му, дали да бъде настанено при роднини, в приемно семейство или в защитено жилище, обясни Янкова.
Оценките са показали, че 288 от прегледаните деца са рискови, т.е. съществува реална заплаха за живота и здравето им. Това е наложило провеждането на 576 консултации с различни специалисти, 729 изследвания, 93 хоспитализации и интервенции.
Връзката на огромна част от тези деца с родителите им е прекъсната. Затова са били проведени срещи с всеки родител, в резултат на което половината от тях са проявили интерес да общуват с децата си, насочени са и днес използват съответните социални услуги.
Цифрите показват, че вече има с какво да се похвалим, макар и малко, коментира председателят на Държавната агенция за закрила на децата Калин Каменов. Трябва да се погрижим за 1800 деца с увреждания. Да се създаде за тях среда, близка до семейната, например в приемни семейства**. Но това е сложен процес, защото е свързан с разбиването на нагласи, градени в обществото с години. Срещаме съпротива не само от населението, което не е свикнало да вижда такива деца, но и от персонала на институциите. Разбиването на нагласите е най-голямото предизвикателство за мен, каза той.
Възрастни
И докато при децата с умствени увреждания вече са постигнати известни резултати, деинституционализацията на възрастни с такива проблеми тепърва предстои. Подготвя се стратегия за дългосрочна грижа, както и план за действие към Националната стратегия "Визия за деинстуционализация на възрастните хора". Ще се работи с възрастни с умствена изостаналост, с психически разстройства и с деменция. Основният акцент ще е грижа в семейна среда или в среда близка до семейната, каза на конференцията Янита Манолова от Агенцията за социално подпомагане.
Помним героите на Дикенс - жертва на сиропиталищата във Великобритания. После обаче много страни изоставиха този начин на отглеждане на деца без родители и с увреждания, докато в нашите социалистически страни това беше политиката - не трябваше да се знае, че има и такива деца, затова домовете се правеха в затънтени села и то в края на селото.
Вече имам стратегии, но е важно как ще се развие този процес законодателно, каза при откриването на форума омбудсманът на републиката Константин Пенчев. България най-сетне намери смелост да ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хора с увреждания, но тепърва ще се сблъскваме с проблеми, например как да се изведат възрастните хора от институциите. Това няма да стане веднага, а може би за няколко години.
Пенчев обеща омбудсманът да наблюдава и да участва в процеса на извеждане на децата и възрастните хора от домовете, за да не се навреди на нито един от тях в името на "по-голямото добро".
Георги Богданов, изпълнителният директор на "Национална мрежа за децата" (NMD.bg) отбеляза, че в момента в страната има шест големи проекта за деинстуционализация. Пет от тези проекти са на стойност 107 млн. евро от Европейския съюз. Това е стойността на 32 км магистрала, отбеляза той. С над 40 млн. евро от Световната банка пък се строят общностни центрове в 86 общини.
На форумът беше представен проектът на фондация "Сийдър" (CedarFoundation.org) за затварянето на дома за хора с увреждания в с. Горна Козница. Преди затварянето му през 2010 г. в дома живеят 59 възрастни и деца. Днес някои от тях ходят в масово училище, други - на работа. Пред участниците Тони, една от бившите обитателки на дома, която сега работи в сладкарница в Кюстендил, разказа, че вече живее в апартамент, в който има хубава нова стая и шкаф, пълен с дрехи.
Другите
В сравнителен анализ на ситуацията в различните страни участнички Боян Захариев от "Отворено общество" обобщи, че във всички тях системата на големи институции, където хората са изолирани, се е оказала устойчива в един или друг вид, а в прехода от институционализирана грижа до деинституционализирана са се появили много смесени форми.
От УНИЦЕФ България направиха уточнението, че в случая говорим за подобрена грижа, защото деинституционализация означава децата да бъдат върнати в семействата им.
Ралука Бунеа от инициативата на фондация "Отворено общество" за психично здраве допълни, че деинстуционализацията е само стъпка, а краят на пътя е интеграцията на тези хора в обществото. До скоро Румъния е била сочена за пример за деинстуционализация, но сега децата, изведени от домове, се връщат в институции като възрастни, тъй като не са успели да се интегрират.
След като изслушаха представянето на ситуацията в България, участниците коментираха за Vesti.bg, че ситуацията в техните държави не е много по-различна.
Магули Шагхашвили, представителка на Грузия, разказа, че Тбилиси също се бори с проблема на децата с увреждания настанени в институции. През комунистическия режим тези деца са били оставяни в домове по медицинско предписание. Затова днес в страната, чието население е малко под 4,5 млн. души, има близо 1900 деца с увреждания, които очакват деинстуционализация. Доскоро обаче приемната грижа за такива деца се е радвала на доста добър интерес. Миналата година, за да стимулира този интерес, правителството е повишило заплащането на приемните родители до около 350 евро за всяко дете.
Според мен няма толкова големи разлики. Ние също имаме много големи институции, където живеят хора с умствени увреждания - около 280 срещу само около 60 или 65 защитени домове, споделя Лоредана Еркуш от Румъния, чиято организация се фокусира върху деинстуционализацията на възрастни хора. Липсва ни достатъчен на брой и подготвен персонал за реабилитацията на тези хора.
От няколко години и ние имаме стратегия за приобщаване на хора с увреждания, но за разлика от вашата Национална стратегия, нашата е по-разфокусирана, обхваща повече проблеми, но им обръща по-малко внимание.
-----
*Проектът "Детство за всички" се финансира по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и Европейския социален фонд.
**В края на миналата година започна проектът "Приеми дете. Създай бъдеще", който ще финансира допълнително първите сто утвърдени приемни семейства, кандидатствали през 2012 г. Паричната помощ ще бъде предоставена на всяко от тях, когато приемат в дома си дете, лишено от родителски грижи.
Подкрепата ще бъде в размер на 100 лева месечно в продължение на една година за покриване на част от разходите. Приемните родители на две деца или дете с увреждания ще получават двойна надбавка.
Партньори на програмата са Национална мрежа за децата, Български дарителски форум, Министерство на труда и социалната политика и Държавна агенция за закрила на детето. Посланик на добра воля на "Приеми дете. Създай бъдеще" са мъниците от детска формация "Бон-Бон", които посветиха на инициативата своята песен "Химн на децата" и заснеха специален клип към нея.
Процесът по кандидатстване и утвърждаване на приемните семейства е описан в priemnosemeistvo.org.
