Над 1000 души заболяват от лимфом у нас всяка година

М�д �ду 1000 и 1400 души заболяват всяка година от лимфом в България, сочат данни на Българското сдружение на болните от лимфом, оповестени по повод международния ден за борба с това заболяване - 15 септември.

За поредна година сдружението отбелязва деня, като кампанията тази година е под наслов "Светлина за утре" и включва медийни изяви и концерт на група "Акага". Събитието е на 16 септември от 19,30 ч. на входа на Борисовата градина, край езерото Ариана.

В световен мащаб новооткритите случаи са 360 хил., като около 200 хил. болни умират от лимфом всяка година.

Лимфомът е злокачествено заболяване на кръвта и е петият по честота рак в света.

Заболяването засяга най-често един орган - лимфните възли, където лимфоцитите се размножават неконтролируемо. Те се натрупват първоначално локализирано в лимфните възли, а след това процесът обхваща други лимфни зони или съседни органи.

Това е напредналата фаза на болестта, която рязко ограничава работоспособността, нарушава качеството на живот и функциите на засегнатите тъкани и органи, обясняват специалистите.

Въпреки че над 1 млн. души по света живеят с лимфом и всеки ден на около 1000 души бива поставяна тази диагноза, по-малко от 50% от хората знаят нещо за това заболяване, а 74 на сто изобщо не предполагат, че лимфомът е рак, сочи статистиката.

Само в САЩ всяка година се регистрират около 63 хил. нови случая на лимфом, като за последните 30 години честотата на заболяване е нараснала с 80 на сто. Друга изразена тенденция е, че

заболяването засяга все повече млади хора

От лимфом страдат най-вече хора на възраст между 45 и 60 години, но все по-често се диагностицират пациенти между 20 и 45 години.

Наред с рака на кожата (меланом) и рака на белия дроб, нехочкиновият лимфом е един от най-бързо развиващите се видове рак. Това е и най-често срещаният лимфом у нас.

Болестта се диагностицира много трудно, тъй като симптомите са типични за респираторно заболяване. Често те могат да бъдат объркани с оплакванията при простуда, грип, обичайни сезонни инфекции или умора.

Докато бъде открит начин за предотвратяване появата на лимфом, познаването на симптомите на заболяването остава единственият начин за неговото овладяване.

Най-често срещаните симптоми

са безболезнено подуване на лимфните възли, нощно изпотяване, повишена температура с неизяснен произход, безпричинна загуба на тегло и отпадналост, кашлица или задух, постоянен сърбеж по тялото.

Нито един от тях обаче сам по себе си не е гаранция за наличието на лимфом. Необходимо е личният лекар да насочи пациента си за консултация със специалист хематолог, за да може да бъде потвърдено или отхвърлено това съмнение.

Заболяването може да се установи най-точно с биопсия на лимфния възел, която се извършва в университетските клиники по хематология.

За съжаление около 65 на сто от пациентите с лимфоми се диагностицират в напреднала фаза, което може да компрометира ползата от съвременното лечение.

Причините за възникването на болестта са комплексни и не са напълно разгадани. През последната година в лечението на лимфома у нас е отбелязан значителен успех - всеки пациент, който има нужните показания, получава съвременното стандартно лечение безплатно.

Това е т.нар. таргетна терапия,

която атакува единствено раковите клетки. Прилагането й при лечението на нехочкинов лимфом в голям процент от случаите променя хода на заболяването в контролиран процес, който води до излекуване или продължителна ремисия, обясняват специалистите.

Над 2,1 млн. болни от лимфом по света се лекуват чрез таргетна терапия. Със съвременните терапевтични възможности все повече се увеличава броят на пациентите, постигнали ремисия или излекуване.

Публикуваните наскоро данни от 10-годишно клинично проследяване на 399 болни с агресивна форма на лимфом потвърждава, че ползата от съвременната таргетна терапия се запазва и на 10-та година при близо половината пациенти.