Наши учени ще подобряват лекарствата срещу рак и СПИН

Б�г �гарски и японски учени изследват полимерен носител - фосфорсъдържащ полимер, който ще подобри свойствата на лекарствата срещу рак и СПИН.

Само ние в света го получаваме по метод, който не позволява да се модифицират свойствата му, обяснява в интервю за БТА директорът на Института по полимери към БАН проф. Кольо Троев.

Научният екип включва 28 учени от института и по шестима от Софийския университет и от фармацевтичния факултет на Медицинския университет в София. Те работят заедно с изследователи от Токийския университет за природни науки в Япония по тригодишен проект "Юнион - модул 2. Нови материали за медицината и фармацията".

Проектът започна на 1 януари 2009 г., като за една година успяхме да купим най-съвременната апаратура за полимерни изследвания за 1,2 млн. лева, уточни проф. Троев.

С тази техника, с която на Балканите не разполагат нито Гърция, нито Турция или Сърбия, учените ще "охарактеризират" полимерите за полимерните лекарствени форми срещу рак и СПИН.

По думите на проф. Троев изследванията за полимерните лекарствени форми са приоритет в цял свят, а групата им е единствената в България, която работи по въпроса.

"В цял свят тези форми са фокусирани върху лекарствата против рак и СПИН, защото това са най-токсичните лекарствени средства - те помагат на пациентите, но унищожават и здравите клетки, отслабват имунната система и понякога болните умират не от заболяването, а заради понижен имунитет.

Затова изследваме дали не могат да се преодолеят недостатъците на нискомолекулните съединения, тъй като повечето от използваните в момента препарати против рак и ХИВ, са такива", обяснява ученият.

По думите му те бързо преминават през всички клетки на човешкия организъм - разпространяват се из цялото тяло, но и бързо се изхвърлят от него. За да се постигне с тези лекарства желан терапевтичен ефект, е необходимо да се приемат често големи дози, които предизвикват и сериозни странични ефекти.

Свързването на нискомолекулните лекарства с полимер

обаче подобрява тяхната разтворимост и химическа стабилност. Изследвания с полимери се правят в света от 1975 г. насам, а у нас проф. Кольо Троев за първи път е публикувал научна разработка по темата през 1989 г.

В тази сфера сега работят изключителни групи в САЩ, Япония и Великобритания, и в тези страни се влагат милиони средства, отбеляза ученият.

По думите му българският институт е желан партньор за сътрудничество с учени от чужбина, защото единствен разработва нов полимерен носител, получаван по метод, непозволяващ да се модифицират свойствата му.

Институтът по полимери е създал полимерния комплекс, а фармацевтичният факултет на Токийския университет за природни науки е подал заявката за патента в Япония. Патентът е бил получен на 28 декември 2009 г. в Токио, а съгласно японската процедура в рамките на една година родните учени могат да го допълват.

В момента японската компания "Нипон ойл" проявява интерес към българския фосфорсъдържащ полимер. Фирмата продава химикали и полимери и иска да включи и този продукт в каталога си.

"На първия етап в изследването сме - синтезирали сме фосфорсъдържащият полимер, който е и патентован. Имаме получен наскоро и полимерен комплекс на известното лекарство срещу рак на гърдата "Таксол", което в момента е нискомолекулно и трябва да свържем с фосфорсъдържащия полимер, за

да се подобри неговата водоразтворимост и намали токсичността му

Предстоят изследвания с мишки, изследване на метаболизма и след това ще се премине към тестове при хора, но за това ще са необходими много средства", обобщава проф. Троев.

По негови прогнози фосфорсъдържащият полимер може да се вложи едва след четири-пет години в лекарствени средства срещу рак и СПИН, които да се продават и на пазара, но ако Япония продължи да има интерес към него, тъй като у нас няма средства за това.

За да се създаде изцяло нов лекарствен препарат, заедно с полимера, ще са необходими 500 млн. долара, като в тази сума са включени различните видове изследвания и производството, за което ще са нужни от 10 до 20 години.

За свързването на нискомолекулния лекарствен препарат с нашия полимер са необходими от три до четири години, или от 25 до 50 млн. долара, изчислява ученият.

По думите на проф. Троев постиженията на полимерната химия имат водеща роля за прогреса в индустрията, медицината, фармацията, селското стопанство и бита. Според учения XXI век е векът на полимерните материали, които са необходими за високите технологии, за медицината и фармацията.

Биоразградимите и биосъвместимите полимери са основата на полимерните лекарствени форми, които ще са лекарствата на бъдещето, смята ученият.