Млад мъж с кон спасявал в студените зимни дни старци без хляб и лекарства в планински села в община Кочериново, блокирани от преспите.
Двадесет и две годишният Любен Кастрев рискувал на няколко пъти живота си, но неотлъчно изпълнявал мисията си да снабди с най-необходимото блокираните в отдалечените махали на Осоговската планина хора.
"Това беше единственият начин. Ако не беше Любен и кончето му, тези хора можеше и да не изкарат зимата", каза пред БТА кметският наместник на кочериновските села Цървище и Фролош, Красимира Мутафчийска.
Спасителният отряд се сформирал внезапно в студена и снежна зимна вечер.
"Обадиха ми се от махала Горно Шумевци за човек, който паднал в преспите. Спал в снега, три дни бил много зле.
Подадох сигнал до телефон 112, но от спасителната служба ми казаха, че не разполагат с техника, с която да стигнат до него. Тъкмо тръгвах да си прибирам децата от училище, но трябваше да стигна до човека - на 7 км разстояние от селото и толкова обратно", разказа Красимира Мутафчийска.
Тя си спомня, че преспите били огромни - повече от метър и нямало начин да се стигне до бедстващия мъж по друг начин, освен пеша.
"Не можех да оставя човека да умира. Събрахме се в селото, за да решим какво да направим. Любен беше също тук, помолих го да отидем заедно", разказа кметицата на двете села.
Момчето заявило, че ще отиде само, с коня си. За няколко часа Любен успял да стигне до бедстващия възрастен мъж, занесъл му храна, трици, брашно, мая, лекарства.
"Така стана първия път", разказва Мутафчийска.
След това паднал големият сняг и нямало ден, в който на телефона й да не се обадят плачещи хора от над 50-те махали в двете села. Не можели да слязат и оставали без хляб с дни.
"Всичките хора са възрастни, не мога да ги оставя. Преспите бяха големи - дори и с кон не можеше да се върви. Но Любен пак помогна", посочи кметицата.
Така почти всеки ден младежът изминавал средно по 20 км в планината, заедно с коня си, натоварен с провизии.
При последната си доставка успял да премине за 12 часа над 30 км и да обиколи няколко от най-отдалечените махали в района, с 80 хляба на гърба на коня си Дорчо.
"Когато се върнах не можех да стъпя. Краката ми бяха измръзнали. Когато отидох да оставя хляба в една от къщите, стопанинът ми даде обувки, преоблече ме. Затопли ме и понеже е билкар - ми намаза краката с мехлем. Така оцелях", разказа пред БТА Любен.
Досега не е получил стотинка за труда си. Дори не всички можели да му платят за хляба, който им носел през блокираните черни пътища.
"Помолиха ме, нямаше как да се свърши работа, затова я вършехме с кончето. Горд съм и съм удовлетворен, а хората са доволни", каза младият мъж.
Любен живее в селото откакто се е родил. Само е учил в Дупница, но е категоричен, че макар и трудно да се живее - мястото е много хубаво, а хората - много добри.
"В града никой на никого не помага", казва Любен.
Притеснителен е и не желае да говори за плановете си, но каза, че мечтае за по-добър живот.
Сега работи по като общ работник при кмета на Цървище и Фролош. Получава за 14 дни при четиричасов работен ден по 42,90 лв. месечно. Живее при родителите си, които имат още четири деца.
Всеки ден идва от дома си, на 3 км от Цървище с кончето, за да занесе хляб и на семейството си. "Борим се да оцеляваме по някакъв начин", каза кметицата Мутафчийска.
Заради помощта от сътрудника си се надява от общината в Кочериново да му отпуснат заплата за труда, който е положил, за да спаси хората в района.
