- Д-р Димитров, Мислите ли, че дейността на здравната система по отношение на наркомании и зависимости би могла да се оптимизира? Имате ли Ваши препоръки?
- Здравната ни система е неадекватна към терапията на зависимостите. Като се прибави, че няма клинични пътеки за лечение, проблема остава за разрешение в ръцете на самите давещи се. Затова и се давят нашите деца и семействата им.
- Какво бихте направили, ако имахте властови механизми и можехте да промените нещо в обществото, в законите и в приложението им, в лечението и превенцията на наркоманиите? Може да го споделите като пожелания и препоръки.
- Първото нещо, което бих направил е да създам Национална агенция по наркотиците, по подобие на румънската. Тя е гъвкава, мобилна и с изключителна ефективност. Следващата стъпка е адекватно финансиране на Националната програма за превенция, лечение и рехабилитация на зависимостите. Тези две мерки са достатъчни за да намалее рязко проблема с наркотиците в страната.
- Вие сте бил провокиран от нездрави изкушения през тинейджърските си години, като всеки от нас. Затова бих искала да Ви върна към миналото – срещнахте ли се с наркотици, алкохол, цигари, хазарт и как им устояхте?
- За хората от моето поколение алкохолът и цигарите бяха начин да покажем своята младежка идентичност, те бяха и част от нашата младежка субкултура, която е доста различна от сегашната. Сегашните млади хора си имат техните изкушения и начин да покажат своето лице пред света. Те са също толкова готини, но за съжаление наркотиците станаха "начинът на идентификация" на това поколение, оформящ една нова младежка субкултура, приемаща наркотиците като нещо "просто ей така". Но никой не си дава сметка за обратната страна на медала, а именно, че има изградена система за ангажиране на вниманието към наркотиците – защото от тях се правят пари, и то огромно количество пари, като в същото време младите хора се държат в подчинение на зависимостта си от наркотиците.
- Според Вашата практика – защо едно дете посяга към дрогата? И смятате ли, че днес трябва да се бие тревожна камбана, за да се ангажираме родители, учители, полицаи, политици по-активно с изострящите се проблеми на наркоманиите и другите зависимости? Днес, когато дванадесетгодишни деца са заклети пушачи, тийнейджърите от Благоевград си инжектират спирт, а в големи хранителни вериги в София се продава хляб с конопени зърна и рекламен лист канабис върху опаковката?
- За мен в основата на проблема на всеки един млад човек се крие неадекватното поведение на родителската среда. Знам, че училище за родители няма, че всеки родител допуска своите си грешки, но има грешки които повишават риска от въвличане на детето в ада на наркотиците, хазарта, зависимостта от интернет…
Защото когато е ангажирано свободното време на детето, когато няма теми табу в семейството и детето участва в разрешаването на всеки проблем, когато то получава любов, внимание и подкрепа, то това дете ще има цели в живота и усещане за справяне в трудните моменти в своя живот. И най-вече ще може да контролира своето поведение когато се изправи пред избора за приеме или не наркотични вещества – ето това е правото на свободен избор, а не наложен от "приятелската среда" или от "нямане какво да прави".
-Смятате ли, че нравственият вектор, който е мотивировка за нормално и достойно човешко поведение и днес, загубил своята сила и изместил посоката си, е причина за това деградиране на личностните ни и народностни стойности, а то отблъсква и демотивира децата, и ги хвърля в пороците?
- Всички сме свидетели за настъпилата остра промяна в оценката на човешките ценности по посока на материалното и вулгарното и просташкото. Но в последните две-три години забелязвам, че младите хора все повече се опитват да излязат от капана на "модерното поведение" и да демонстрират нови модели на поведение, с което стават неформални лидери и стават позитивни лидери, носители на нови модели на поведение. Ясно е че и обществото ще трябва да се завърне към позабравената национална гордост, да инвестира във всички форми за подкрепа на тези деца, за да може да им даде възможност да се развиват и увличат и другите след себе си – спорт, танци, изкуства, школи…
-Как оценявате съдебната система, която за толкова години не успя да прати нито един наркобос в затвора? Осъдени или обвинени за сериозни престъпления "момчета" карат джетове по морето или са пускани в отпуска за "добро поведение".
- Това, което казвате, е безспорната истина, за този или онзи престъпник свързан с наркотиците чуваме или когато е "излязъл от играта" и се е преселил на едно по-добро място, подпомогнат от този който идва след него, или когато медиите го превърнат в поредната "звезда" на подземния свят. А решението е толкова просто - да се създаде Национална агенция по наркотиците! Все пак в Европа сме – това е модел, който работи на континента. Но няма политическа воля.
- Как бихте градирали опасността от различните видове наркотици? Вашите лични впечатления като лекар?
- Няма степени на безопасност на наркотиците! Около това мнение се обединяват всички специалисти по света. Когато обменяме мнения с колегите при срещите на организация ЕКАД (Европейски градове срещу наркотиците), всички сме единодушни, че те унищожават обществото физически, социално, културно и морално. Големия негативен ефект на всеки наркотик върху инидивида е демотивацията. Към това се прибавят и специфичните увреждания на всеки наркотик върху здравето и психиката. Това е бомба по-разрушителна от всяка друга измислена до днес, и за съжаление убиваща бъдещето на нацията.
-За ”твърдите” наркотици сякаш обществото е по-информирано. Но за “меките” – не мислите ли, че вредите от тях се неглижират?
- Последствията са катастрофални. В началото, когато младите хора експериментират, когато "консумират" само интересните ефекти на наркотиците, родителите дори и не разбират за проблема. Но за съжаление механизма на пристрастяване вече се е задействал и път назад няма. За съжаление родителите подхождат агресивно и вместо да подкрепят децата си в опита им да се справят със зависимостта си, те още повече задълбочават проблема.
- Имате ли впечатления от дейността на терапевтичните общности - чуждестранни и български? Вашето мнение за тях като алтернатива на лечението на наркоманиите. Колко от децата наркомани успяват да превъзмогнат наркотиците и да се върнат към нормалния живот?
- Имам впечатление от комуните в Германия, Испания, Италия, Русия, Хърватска и тук в България. Те са един от начините за справяне с проблема със зависимостта, но за съжаление в голяма част от тях няма професионална подкрепа и често са начин за използване на безплатния труд на живущите там. Като се насложи и липсата на ресоциализиращи програми за връщане в реалния живот, вероятността при завръщане да се справят с реалността е доста малка.
Така го правят в много държави – Германия и Италия и децата върнали се от там са по-успешни в живота. Скоро съм канен да посетя комуната "Сан Патриняно", близо до Римини в Италия за участие в конференция на ЕКАД. При предишното ми посещение там видях една малка държава – с годишен бюджет от 12 млн. евро, в която ми се прииска и аз да живея и работя.
- Какво бихте посъветвали майките на деца наркомани? Има ли нещо от Вашия опит, което бихте споделили с тях и то би им помогнало в отношенията им с децата, в дългия и мъчителен период на лечение?
Бъдете търпеливи и подкрепящи – вашите деца не могат да се справят без вас. Изпитанието на вашите деца е изпитание и за вас.
Състоянието наркоманиите в България показва ли по-тревожни тенденции от тези в останалите балкански страни? А как бихте характеризирали състоянието в Бургас?
България и Бургас са входна врата за наркотиците в ЕС и за съжаление оттук преминава и пътя на дрогата към Европа. Напоследък все повече наркотици преминават и остават в страната. По употреба сме далеч след първенеца по неупотреба на наркотици – Швеция и много близо до първенците по употреба – Англия и Чехия.
-Мислите ли, че дейността на здравната система по отношение на наркомании и зависимости би могла да се оптимизира? Имате ли Ваши препоръки?
- Здравната ни система е неадекватна към терапията на зависимостите. Като се прибави, че няма клинични пътеки за лечение, проблема остава за разрешение в ръцете на самите давещи се. Затова и се давят нашите деца и семействата им. Първото нещо, което бих направил е да създам Национална агенция по наркотиците, по подобие на румънската. Тя е гъвкава, мобилна и с изключителна ефективност. Следващата стъпка е адекватно финансиране на Националната програма за превенция, лечение и рехабилитация на зависимостите. Тези две мерки са достатъчни за да намалее рязко проблема с наркотиците в страната.
Д-р Ивайло Димитров работи над 10 години в областта на превенцията на употребата на наркотични вещества. Ръководи Програмата за превенция и контрол на ХИВ и СПИН към Министерството на здравеопазването. Експерт е към UNFPA (Фонд за народонаселение на ООН), като треньор по здравно образование. Той е и директор на Балканската мрежа към организация ЕКАД (Европейски градове срещу наркотиците). През последните години има водеща роля в България в програмите на Европейската комисия за работа с наркотични вещества.
криза, която тихо расте" />
