Растежът на българската икономика изцяло ще зависи от качеството на институционалната среда у нас. Това каза политологът Иван Кръстев на Седмата годишна среща на правителството с бизнеса.
Според него намаляването на данъци или друг вид такива политики няма вече да бъдат фактор за икономиката, за разликата от състоянието на институциите.
По думите на Кръстев първият проблем за това е съдебната система.
"Има проблем, защото в момента съдебната система е нереформирана и в същото време деморализирана. В рамките на много години различни фактори допринесоха за това, включително самият Европейски съюз", смята Кръстев.
По думите му България е извършила толкова институционални реформи в съдебната система, че даже е смешно да кажем дали те са били добри или лоши, тъй като всяка следваща година е започвана нова реформа.
"Трябва известно време, за да се види какво работи и какво не. Проблемът е, че тъй като от нас се искаше непрекъснато да показваме резултати, единствените резултати, които можехме да показваме, бяха да сменяме законодателството.
Вследствие на тази непрекъсната смяна на законодателството беше създадена една изключително нестабилна среда.
Нещо повече - недоверието в съдебната система вече е изключително трайно. Много е трудно, дори да има подобряване на самото качество на съдебната услуга, хората лесно да повярват, че това е така. Това е голям проблем, особено що се отнася до чужди инвеститори. За тях качеството на съдебната система е много по-важно от много други неща", обясни политологът.
Вторият проблем според Кръстев е държавната администрация
В областта на реформа на държавната администрация са направени много неща и много неща се правят, но там пък нещата стават много бавно и резултатите няма да бъдат видени веднага, уверен е Кръстев.
По думите му това отново поставя страната в по-трудно положение, защото другите поради това, че кризата при тях е много по-тежка, ще бъдат принудени да реформират в много по-радикален вариант, защото нямат друг избор.
Третата част от проблемите на институционалната среда е медийната среда
По отношение на медийната среда и по-специално на печата ситуацията е много по-сложна, защото става въпрос за криза, която не е само българска по своя характер, смята политологът.
Качеството на медиите, и най-вече на печатните медии е важно, защото независимо от това, че вестниците губят читатели и рекламодатели, има няколко фактора, които ги правят изключително важни за начина, по който функционира взимането на решения в една държава, каза Кръстев.
"Колегите от "Ипсос Сърбия" бяха направили следния експеримент - пуснаха две различни новини, една да мине само през телевизиите, другата - само през вестниците, и след това провериха хората след един месец каква новина помнят. Оказа се, че вероятността да запомниш дадена новина е три пъти по-голяма, когато си я прочел в печата, отколкото когато си я чул по телевизията", разказа той.
"Второто нещо, което е доста важно за потреблението на вестници, е, че в крайната сметка читателите на вестници обикновено са най-активната част от населението. Това са хората, които формират мнението на други хора. Затова независимо от това колко нисък изглежда тиражът на един или друг вестник, ефектът му е много по-голям, защото най-важното е, че вестниците рамкират проблемите. В това по какъв начин вие формулирате даден проблем, 70% вие сте предрешили как той ще бъде решен. В една страна, в която се говори например за данъчно бреме, бъдете сигурни, че данъците ще бъдат намалявани. Защото самата формулировка данъчно бреме създава у хората усещане, че това е нещо проблемно и трябва да бъде намалявано. Именно вестниците са тези, които дават тази формулировка", обясни Кръстев.
Той разказа за изследването на нобеловия лауреат Амартя Сен, което доказва, че в страна със свободна преса досега никога не е имало масов глад.
По думите му това е защото обикновено тези големи катастрофи са резултат не толкова на недостиг на храна, колкото на недостиг на информация.
"До голяма степен част от проблемите, които България в момента преживява, са резултат от некачествена медийна среда. България щеше да си спести казуса "Марковска", ако страната имаше много по-активна, нормална и конкурентна медийна среда.
Става въпрос за факти, които щяха да излязат много по-рано. И в момента, в който което и да е правителство си мисли, че всичко може да мине през медиите, то прави неща, които не трябва да прави.
Затова конкуренцията вътре в медийната среда е от изключително значение. Проблемът с медийната среда е свързан и с кризи, които до голяма степен не са свързани с България и с действието на един или друг политически фактор.
Първото е кризата на вестникарската индустрия като цяло. В същото време, ако погледнете интернет и социалните медии, ще видите, че съдържанието, на което те живеят, е съдържание, произведено в медиите. Появява се голям проблем, защото печатните медии като индустрия са влезли в тежка криза. Не е намерен бизнес модел за излизане от нея", каза още Кръстев. "Второ,
в случая на България включително, става въпрос за голяма криза на нормативна уредба.
Истината е, че ние по-лесно ще научим кой стои зад атентата в Бургас, отколкото кой каква медия притежава в България. Степента на офшорно притежаване на медии е проблем. Трето, в резултат на икономическата криза специално в печата се оказа, че правителството е най-големият рекламодател.
За първите шест месеца на 2012 г. правителството рекламира в печатните медии три пъти повече, отколкото следващия най-голям рекламодател - "Мобилтел"
Това не е е българска тенденция, виждате го навсякъде. Въпросът е как в тази нова ситуация, в която, ако правителството иска да има печат, трябва да помогне по някакъв начин, а в същото време, ако иска да има конкурентен печат, не трябва да позволи това да се превърне в информационен монопол", посочи Кръстев. По думите му
съществува една огромна илюзия, че е достатъчно да бъде създаден медиен или информационен монопол, за да бъдат решени всички проблеми, които едно или друго правителство има
Има изследвания, правени включително в Италия по времето на Берлускони, когато до голяма степен този медиен монопол съществуваше, които твърдят, че дори само 25% от населението да получават информацията си от алтернативни източници, установяването на информационен монопол не е възможно.
В този смисъл в опита да бъде създаден медиен монопол проблемът не е, че не е добро или не е демократично, а просто, че не работи, обясни политологът.
Според Кръстев европейската криза носи някои рискове за България.
"Част от тях са свързани с факта, че в сравнение с 2008 г. има нови рискови фактори за България вследствие на това развитие на ЕС, които не се коментират достатъчно. Първото е, че докато ние непрекъснато си задаваме въпроса какво ще се случи с ЕС, някои неща вече се случиха - като рязкото разделяне между еврозоната и страните извън нея.
Мисля, че дори не трябва да се говори за Европа на две скорости, става въпрос за нещо напълно различно. Става въпрос за консолидация на центъра и фрагментация на периферията. Това за България не е добро развитие. Не е добро развитие, защото независимо как ние се развиваме, не мога да си представя как следващите пет или шест години еврозоната ще бъде отворена за приемането на нови членове, включително България. Заради неща, несвързани с България.
Логиката на еврозоната в момента е логика, свързана с консолидация. Второто, което ми се вижда още по-важно, е, че част от конкурентните предимства, които България имаше още преди кризата, вследствие на кризата започват да изчезват. Например България имаше много ниски дългове.
Истината е, че като всички източноевропейски страни България беше структурно по-реформирана от страните от юга.
Сега на страните от юга ще им се наложи да бъдат структурно реформирани бързо и ние ще видим как в някои от нашите конкуренти ще падне данъчното бреме, ще видим как много от тях ще имат много по-гъвкав пазар на труда, което беше голямо предимство за България.
Следователно за българския износ ситуацията няма да стане по-лесна след кризата. Няма да е връщане, защото на другите ще са им се случили неща, които на нас са ни се случвали 90-те и началото на 2000 г.", заяви Иван Кръстев.
