Какво се случи през 2011 г. ще научим най-вероятно през 2013-2014 или 2015 г., коментира пред "Нова телевизия" политологът Иван Кръстев.
Следващата година обаче няма да е годината, в която икономическата криза ще свърши.
"Най-вероятно през 2012 г. икономическата криза ще стигна по-висока точка за Европа. Тази криза е различна от кризите през 30-те години - Голямата депресия, и тази през 70-те години на XX век.
Сега хората базово не се доверяват.
Новият модел на правене на политика е пораждане на доверие. Освиркващият човек все повече ще бъде част от политическия пейзаж в България и по света.
Все повече хората ще се отнасят към политиците така, както се отнасят към електротехниците:
"Имам проблем, ела до два часа и да бъде решен",
подчертава Кръстев.
"Не очаквам радикални реформи, тъй като икономическата ситуация в Европа може да се промени. Реформи се правят, защото ги искаш и защото не може да не ги направиш.
Ситуацията може да се промени по начин, който да застави всяко правителство да приеме неща, които са важни. Европа като цяло остарява.
През 2050 г. около 35% от населението на Европа ще бъде около 65-годишно. Равенството ще се промени, обществото ще става все по-възрастно", коментира Кръстев.
За България той отбелязва, че колкото по-малка е една страна, толкова по-малко тя се интересува от това, което се случва извън нея, а също и толкова малко неща зависят от нея.
"При нас външният свят винаги идва, за да оправдае нещо, което се случва вътре. Няма особен интерес в България за това какво се случва в света", подчертава Кръстев.
"България има основание да не иска да участва във финансовия пакт на ЕС и то е, че България е бедна страна.
Ние леко залитаме с истерии
като това, че България може да бъде модел за подражание - имаме финансова дисциплина, но продължаваме да сме най-бедната страна в ЕС", коментира Кръстев.
Според него драмата на малките държави е, че нито техните успехи са само техни, нито техните провали са само техни.
