Всички министри да декларират, ако са в следващото правителство, какви реформи биха направили до края на 2013 г., за да знаят избирателите още отсега за какво гласуват.
Това предложи по време на изказването си на годишната среща на правителството с бизнеса вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.
Дянков открои в речта си няколко неща, които правителството би могло да направи, за да помогне за развитието на икономиката през следващата 2013 г.
Първото е приемането на реалистичен бюджет и в това отношение вече сме си свършили работата, каза Дянков.
Той припомни, че през 2009 г. е бил приет предизборен бюджет, в който е залегнал надценен икономически растеж, макар че е започнала световната криза и това е довело до завършване на бюджетната 2009 г. със свръхдефицит и с неразплатени плащания към бизнеса, надвишаващи 2 млрд. лв.
За 2013 г. сме заложили растеж от 1,2%, което е по-ниско от всички прогнози и това прави бюджетът изпълним, каза Дянков.
Министърът се надява до края на седмицата Народното събрание да приеме бюджета на второ четене без съществени промени в него.
Дянков отбеляза, че вече е въведена практиката на месечна основа МФ да докладва какви са неразплатените плащания към бизнеса. В момента те са 135 млн. лв., а неразплатеното ДДС е 210 млн.лв. , което е много ниско ниво, съобщи Дянков.
Като друга цел за 2013 г. Дянков посочи правителството да се разплаща навреме с институциите, осъществяващи европроекти. Той припомни, че законодателството е било променено, така че всички министерства и агенции да нямат право да сключват договори за изпълнение на европроекти с бизнеса, без тези плащания да са предвидени в бюджета.
Трябва да се намали бюрокрацията, отбеляза още Дянков. Той каза, че това е нескончаем процес, защото винаги може да се намери нещо, което е пречка за бизнеса и домакинствата.
Като правилни стъпки в тази посока вицепремиерът отчете въвеждането на единно данъчно платежно, както и намаляването на големите данъкоплатци към НАП, което ще помогне за създаването на златния регистър - нещо, за което бизнесът настоява.
Трябва да подпомагаме бизнеса да излиза на нови пазари - например Близкия Изток, Индия и Китай, каза Дянков.
Той отбеляза, че прогнозите за следващата година и на ЕК, и на МВФ, са за нулев растеж в еврозоната и за минимален растеж в ЕС, което трябва да накара българските фирми да се насочат към други пазари, смята Дянков.
Друга цел е развиването на България като туристическа дестинация с фокус не само върху традиционните ни курорти, но и развиване на културен и спортен туризъм. Туристическият бизнес увеличава приноса си към БВП с около 1,5% през последните години, каза Дянков.
Цел на правителството трябва да е и да се стимулира администрацията да работи по-добре с бизнеса. Това може да стане, ако хората, работещи в администрацията, са по-добре платени, каза Дянков и добави, че броят на административните служители е намален с около 14%, а заплатите са увеличени средно с около 15%.
Този процес ще продължи, а променихме и няколко закона, така че да има таван на общия брой държавни служители, посочи вицепремиерът.
България ще запази конкурентното си предимство по отношение на данъчната среда поне още пет - десет години спрямо останалите страни в ЕС, защото ние вече сме преминали през трудните финансови и икономически реформи, посочи по време на дискусията на годишната среща на правителството с бизнеса вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.
Дянков посочи, че Гърция увеличава данъците си до 45%, докато у нас има плосък данък в размер на 10%. Имаме още поне пет - десет години, в които можем да рекламираме страната ни с данъчните й предимства.
Има и още много стъпки, например в енергетиката, които биха донесли поне още 2-3% на година растеж, каза Дянков. Той заяви, че ако ГЕРБ получи втори мандат ще бъдат направени и реформи в здравеопазването и сферата на сигурността, които ще дадат повишаване на ефективността на разходването на държавни средства.
В отговор на въпрос кога общините ще разплатят дължимите средства към бизнеса, финансовият министър посочи, че държавата няма право да се меси в плащанията на общините, но с бюджет 2013 г. ще бъдат стимулирани финансово дисциплинираните общини.
Дянков посочи, че към момента общините дължат основно на строителния бранш 171 млн. лв. От август всеки месец докладваме какви са задълженията на общините към бизнеса и за последните три месеца те са намалели с 15 млн. лв., каза още Дянков.
Делян Добрев: Поставили сме си за цел през следващата година преките чуждестранни инвестиции в България да достигнат над 3 млрд.евро
Това заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма по време на годишната среща на бизнеса с правителство. Според министъра за да бъде постигнат ръст на икономиката на България, е необходимо да има повече инвестиции.
Това може от една страна да стане като се използва ресурсът по оперативна програма "Конкурентоспособност".
Друга възможност са промените в Закона за насърчаване на инвестициите. Добрев припомни, че сега страната ни активно се представя като инвестиционна дестинация в различни държави, което също подпомага привличането на инвестиции.
Според министъра възможност за ръст на икономиката е увеличаването на износа и пренасочването му към държави в растеж като Китай, Турция, Индия.
Иновациите също според Добрев ще допринесат за растеж на икономиката ни. Министърът смята, че са необходими и реформи в държавните структури, които подкрепят в България експортноориентираните предприятия и експорта и тези, които се занимават с иновации, като целта е да има обособени звена - органи, които да помагат на бизнеса от тези сфери.
Добрев коментира въведената такса за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на зелена енергия и посочи, възможността за въвеждане на такава такса е в Закона за енергетиката още от 2008 г., а налагането й сега се е наложило от големите разходи, които са предизвикали фотоволтаичните централи. Не е честно тези разходи да се поемат от гражданите, каза Добрев.
Банкерът Левон Хампарцумян контрира, че с въвеждането на таксата се губи предсказуемостта на бизнессредата, а инвеститори в този сектор ще загубят не само печалбата си, но и капитал, което е равносилно на национализация.
Добрев отговори, че много държави в ЕС са въвели или предстои да въведат такси или специални данъци за ограничаване на инвестициите в подобни централи, защото те прекомерно повишават цената на електроенергията. Принципът за покриване на тези разходи ще остане, но съм склонен да дебатираме проблема с всички засегнати страни, заяви Добрев.
Делян Добрев увери представителите на бизнеса, че излизането на България на китайския пазар не остава само идея, а се работи за това. Водещи китайски журналисти вече са обиколили български туристически обекти, а през следващата година у нас ще дойдат и китайски туроператори, заяви Добрев.
Държавата може да направи много в сектор енергетика, за да гарантира растеж, каза още Добрев. Той обяви, че енергийната ефективност в държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" ще бъде повишена, след като се модернизират турбините в блокове 5 и 7 и се подменят котлите във всички блокове. Това ще струва 120 млн. лв., но ще се повиши мощността със 102 мегавата, коментира министърът.
Кристалина Георгиева: Българите изглеждат като отговорни европейци, стабилни и дисциплинирани
Време е да си кажем, че излизането от кризата няма да е лесно и то може да стане само с обединяването на обществото, на правителството и бизнеса около една голяма стратегическа цел - по-конкурентоспособна България. Това каза еврокомисарят по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.
По думите й това, което днес се вижда е, че едновременното свиване на финансите в частния, в държавния сектор и в домакинствата предизвика не само тежки последици за световната икономика, но се случи също срив на доверието в бизнеса, в правителството, в себе си и вместо това да мобилизира чувството ни за самосъхранение, да си подадем ръце и да работим заедно, предизвика голяма поляризация навсякъде.
Еврокомисарят цитира есенните прогнози на различни институции, които сочат корекция малко надолу. Според прогнозата на ЕК за 2012 г. растежът в Еврозоната се свива с минус 0, 4%, на ЕС се увеличава леко - с 0,3%, а България е с 0,8%.
За 2013 г. прогнозите са съответно за еврозоната - 0,1% растеж; за ЕС - 0,4%о; за България 1,4%.
За 2014 година прогнозата за еврозоната е 1,4; за ЕС - 1,6 на сто, България - 2 процента.
Препоръката на експертите е да се внимава с тази прогноза, тъй като тя може да претърпи корекция надолу.
Според Кристалина Георгиева Европа е взела ключови политически решения, за да може еврозоната да се справи с кризата.
Има "възглавничка" под икономиката с Европейския механизъм за стабилност, има предложение на Комисията за банков съюз, за гарантиране на депозитите, направени са решителни действия на Европейската централна банка с инструмента за неограничени монетарни транзакции и др.
Продължава макроикономическото ребалансиране в Европа, каза още еврокомисарят, като добави, че са намалени големите дефицити. По-добра е конкурнтоспособността на икономиката като това е на база износа, а не на вътрешното потребление, което се свива заради страха на хората.
Макар и с големи мъки в най-засегнатите от кризата страни бяха направени структурни реформи в пенсионната сфера и при либерализирането на пазара на труда, коментира още Георгиева.
По думите на еврокомисаря запазват се петте приоритета на Европа - диференцирана бюджетна консолидация, възстановяване за нормалното кредитиране на икономиката, стимулиране растежа и конкурентоспособността, борба с безработицата и социалните последици, модернизиране на публичните финанси.
В тази обстановка България и българите изглеждат като отговорни европейци, стабилни и дисциплинирани, отбеляза Кристалина Георгиева. Тя посочи като положителен пример ускореното усвояване на еврофондовете.
Но според нея страната ни има проблеми при реализирането на структурните реформи, с подобряване на бизнес средата и особено по отношение на малкия и среден бизнес и с високия ръст на младежката безработица, който е 30 процента.
