Плевнелиев предлага пакт за усвояването на еврофондовете

Президентът Росен Плевнелиев предложи национален пакт за усвояване на еврофондовете.

Държавният глава представи идеята си на Седмата годишна среща на бизнеса с правителството.

Росен Плевнелиев изтъкна, че пактът за еврофондовете трябва да се основава на пет правила - следващите правителства да не развалят системата, където работи, на принципа "ако работи, не го пипай"; да подобряват административния капацитет, а не да го застрашават чрез политически чистки; да поддържат темпо 2,5 млрд. евро на година, което е минималната скорост, която ни трябва за стопроцентово усвояване на еврофондовете.

Предстоящите парламентарни избори не трябва да забавят усвояването на еврофондовете в трите най-важни години - 2013, 2014 и 2015 г.

И през следващия програмен период да се поддържа набраната в последните три години скорост за усвояването им и да се стремим към 100% усвояване до края на 2015 г., призова държваният глава.

Така, по думите на президента, последните три години от новия програмен период - 2018, 2019 и 2020 г. ще останат резервни и това ще бъде изключително отговорна национална позиция за максимално бързо усвояване на еврофондовете, а не в последния момент.

Плевнелиев допълни, че по този начин ще се гарантира растеж в трудни времена и ще се създаде потенциал за включване на нови двигатели в икономиката.

Държавният глава изтъкна също важността от постигане на консенсус по националната програма за развитие "България 2020" и тя да се изпълнява и развива независимо кой е на власт.

Плевнелиев отново изрази очакването си до 2020 г. в България да се инвестират 45 млрд. евро

Той представи разбивка на тази своя прогноза - еврофондовете за България по оперативните програми за периода 2007-2013 г. - структурни инструменти, земеделски, рибарски фондове, националното съфинансиране са 11, 4 млрд. евро, от тях реално разплатени към 23 ноември т.г. са 32,6% или 3,7 млрд. евро и остават за усвояване до 2015 г. 7,7 млрд. евро.

Еврофондовете за страната в периода 2014-2020 г., включително националното съфинансиране ще бъдат минимум 12 млрд. евро, чуждестранните инвестиции в България са се стабилизирали на нива около 1,5 млрд. евро на годишна база и за осем години ще бъдат 12 млрд. евро.

Българският бюджет разпределя на годишна база за икономически дейности поне 5 млрд. лв, от тях се вадят 1,5 млрд. за съфинсиране до 2020 г. на годишна база на европрограмите, остават 3,5 млрд. лв, които са 1,8 млрд. евро, умножени по осем години - още 14 млрд. евро.

Националната програма за развитие "България 2020" е програма поне за 45 млрд. евро, въпросът е къде и с какъв ефект ще ги инвестираме, посочи още Плевнелиев. Пътят пред нас е ясен, това е пътят на модернизацията на страната, каза президентът. Той допълни, че потенциалът на България е голям, а изграждането на модерна икономика трябва да бъде тотален приоритет.

В отговор на въпрос от деловите среди Плевнелиев посочи, че държавата дължи на гражданите си електронни услуги и допълни, че електронното правителството е тоталната и най-ефективна антикорупционна мярка.

Той заяви, че електронното правителство за него и за кабинета е изключителен приоритет и изрази надежда, че и след парламентарните избори след 2013 г. ще продължава да бъде така.

Лиляна Павлов: Време е държавата да се отвори повече към бизнеса

Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството пред представителите на бизнеса. Моята основна дългосрочна визия и цел е по-активното участие на бизнеса в реализацията на визионерските цели, които държавата си поставя в много сектори, допълни министърът.

Със сигурност реформата, която започнах, е по управлението на водния сектор, това е реформа, която е важна за развитието на националната инфраструктура, подобряването на качеството на живот на българите, отбеляза министърът.

Павлова каза още, че министерството се разплаща навреме с основните изпълнители. Тя обаче апелира към бизнеса, когато кандидатства в големите търгове, да декларира изпълнителите и подизпълнителите, с които участва, за да може държавата адекватно да се намеси и да осигури по-качествено и по-добро разплащане.

Министър Павлова призова бизнеса по-активно да се възползва от възможностите, които предоставя инструментът "Джесика" за публично-частно партньорство. По този метод могат да се осъществят проекти освен за тържища и пазари, но и за луна- и аквапаркове, цирк, спортни съоръжения.

Министър Павлова информира още, че до края на този месец ще има разработена нова оперативна програма, за да може в първите месеци на 2013 г. да започнат преговорите не само с ЕК, а и да има обратната връзка с бизнеса.

Индикативните средства, за които ще се борим, ще са два милиарда евро, за да реализираме приоритетите по следващия програмен период, в тях влиза и развитието на туризма; и около 2 млрд. - вероятно лева - по оперативната програма "Транспорт", за довършването на основните пътни направления, каза министърът.

Сред основните проекти, които ще могат да бъдат финансирани през следващия програмен период, Павлова посочи довършването на магистрала "Струма", изграждането изцяло на магистрала "Хемус" и тунел под Шипка.

По сегашната програма министърът припомни, че остава схемата за зелена достъпна градска среда. Става дума за 180 млн. лева, които през пролетта и лятото ще влязат в бизнеса, допълни Павлова.

Сред проектите, подходящи за публично-частно партньорство, министър Павлова открои пътя Русе-Свиленград, магистралата "Черно море", скоростния път "Рила".