Ве е се бях отказала да пиша този материал, когато на 4 септември т. г. министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов уволни началника на граничен пункт Капитан Андреево - гл. инспектор Марин Иванов, и го прехвърли на ГКПП-Болярово, Ямболско.
Мотивите на министъра за кадровите промени бяха: на първо място - подобряване на резултатите от антикорупционните мерки, въведени на пункта, и още - във връзка с подготовката за предстоящата партньорска проверка "Сухопътни граници", която ще се проведе в началото на 2010 г. по линия на Шенген.
Сиреч чуждестранни експерти ще проверят в какво състояние е нашата южна сухопътна граница. В какъв ли шок ще изпаднат те, ако видят това, което видях аз преди дни.
Пътувахме от Истанбул през Одрин за България, прибирахме се след едномесечно отсъствие закопнели за родината. Всеки, който е минавал по този маршрут, знае колко чисти, щедро обозначени и без дупки са пътищата в южната ни съседка. През турските гранични служби минахме за минути и щастливи, че България е на метри от нас, влязохме в транзитното пространство между двете граници.
И изведнъж видяхме стотици спрели коли, опашка от десетина реда автомобили, чието начало не се виждаше, проточила се към ГКПП-Капитан Андреево. Разбира се, най-вече турски коли с немска и холандска регистрация, препълнени с малки деца и покъщнина - прибиращи се след отпуск гастарбайтери.
"Какво става?" - наивно попитахме ние българите от спрели в близост коли. "Как какво - чакане както винаги, поне 3-4 часа", философски ни отговори един от тях, очевидно свикнал с това положение.
Родината се отдалечаваше на часове. Неописуемо бавни часове, в които колите, пълни с ядосани хора, пълзяха със скоростта на костенурки и пак спираха; изнервени шофьори надуваха клаксоните, деца плачеха, мъже псуваха на всякакви езици.
И името на България и българите с отрицателен знак не слизаше от устата им. Часове пълни с разочарование, гняв, недоумение. Защо всичко е толкова бавно и унизително? Защо трябва да минаваме през този кошмар, наречен Капитан Андреево? Ето ти я родината. Блъсваш се челно в нея още преди да прекрачиш границата.
И какво виждаш, когато все пак я прекрачиш? Какво биха видели европейските експерти от шенгенската партньорска проверка, ако бяха в оня момент там?
Мръсотия, запуснатост, немара. Хаос, неорганизирано пространство, железа със знак "Стоп" на тях, преграждащи нещо като улички и стесняващи мястото за минаване, тъй че да се провират с мъка само по една-две коли. Защото работят само две пропускателни гишета.
Разхвърляни по необясним начин будки и будчици, най-вече празни, чиито стъкла не са мити, откакто въпросните будчици са курдисани там.
Въжделеният надпис "Република България" е забележителен поне с три неща: с това, че буквите, както всичко наоколо, са страшно мръсни, че буквата "П" е не от бяло - като другите, а от жълто стъкло и че поне четири от буквите са пукнати.
И над всичко това - три табели с европейското синьо-звездно знаме - две криви, ръждясали куки крепят отдолу най-голямата от тях, която е потънала в прах. По лявата й страна е текло нещо мръсно, дясната е нацвъкана от птичета.
Европа ли? Каква Европа? Оттук Европа не е минавала.
Важните, смръщени и нелюбезни чиновници, които те обслужват с нескрита досада, тъй сякаш от немай-къде ти правят благодеяние, го потвърждават. Правилно Ви уволниха, г-н Иванов.
А после, след границата? Съборетини, запуснатост, разбити пътища, разхвърляни дворове, боклуци. Срам. Това вижда чужденецът за пръв път влязъл в "европейска" България. Не дай боже въпросният чужденец да реши да използва тоалетната на някоя от близките до границата бензиностанции!
Наистина ли през главите на управниците в община Свиленград никога не е минавала мисълта, че това е южното лице на България? И че то трябва да е чисто, приветливо, красиво? Българите трябва да се гордеят, когато влизат в страната си, а не да потъват в земята от срам.
Защото влизайки от Азия в Европа, всъщност имаш точно обратното чувство - че от Европа влизаш в занемарена азиатска държавица току-що преживяла природно бедствие или война.
Влизаш от ислямския свят в християнския. Да не мислите, че по нещо си личи? Когато влизаш в Турция - границата, от която започва ислямският свят, веднага те посреща голяма красива джамия.
Защо влизайки в християнския свят, християнинът да не намери макар и малка църква, в която да запали свещичка и да благодари на Бога, че се е завърнал жив и здрав вкъщи? Но нали някой трябва да помисли за това? Или е толкова скъпо?
Стигнахме и до парите. Не знам колко европейски пари и по какви проекти са усвоени в община Свиленград, но очевидно те не са стигнали до граничния пункт.
На 25 март 2009 г. бе съобщено, че по проект на Световната банка, който ще започне да се реализира в началото на 2010 г. и ще трае 2,5 години, граничните пунктове Калотина и Капитан Андреево ще бъдат ремонтирани.
Е, дано идващите европейски пари и идващите европейски експерти са достатъчна причина най-после да бъде измито южното лице на България. За да влизаме в родината си като европейци, с гордо вдигнати глави, а не с наведени от срам очи и пълни с гняв сърца.
Източник:
Труд
